Стойно Иванилеца е хайдушки войвода, свързан с Плачковско и Трявненския край в края на XVIII – началото на XIX век, по времето на кърджалийските нападения в Балкана. В преданията е описан като един от местните войводи, които организират отбраната на Трявна и околните села заедно с Маньо Кършака, Стоян Балабана, Узун Петко и други харамии от планината.

По спомените „от турското робство“ и събрани краеведски разкази, когато кърджалийска орда напуска Трявна и тръгва по Верейския път, при местността Бангейци (по пътя към Габрово) тя е посрещната и разгромена от дружината на Стойно Иванилеца. След боя кърджалиите се оттеглят към Габрово, а Трявненско временно се спасява от по-нататъшно опустошение – този епизод остава в местната памет като пример за „самоотбрана на планинците“.

В родословни записки за тревненските колиби Цепераните се споменава, че Генко П. Даскалов от Трявна по време на кърджалийското нападение е четоводец при хайдушките войводи Стойно Иванилеца и Маньо Кършака. Няколко души от рода Цеперански – Иван, Васил и Бойчо – са четници в тези чети; братът на Бойчо войвода, Иван, след това е заловен и заточен в Сибир, откъдето се опитва да бяга и загива. Това показва, че хайдутите на Стойно и Маньо не са само легендарни, а стоят зад тях конкретни местни фамилии и съдби.

В по-късни краеведски записки за маршрути около Белица, Станчов хан и железопътната спирка Бъзовец отново се среща името на Стойно Иванилеца в контекста на борби с кърджалии, свързани с Трявненско и Плачковско. В общи списъци на войводи той фигурира само по име, без години на раждане и смърт, което показва, че образът му е останал главно на равнището на местните предания. Датирането му обикновено се поставя около кърджалийските нашествия в района (края на XVIII и първите десетилетия на XIX век), но точни години не са посочени.

Източници:

• „Сведения и предания за хайдутството в Плачковско“ – публикации и група „Спомени отъ турското робство“ (описание как при Бангейци Стойно Иванилеца посреща и разгромява кърджалиите, тръгнали от Трявна към Габрово).
• Родословни и краеведски записки „Цеперански (с. Цепераните, Тревненско)“ и „Родословия – Ц“ – блог bulrod.blogspot.com (Генко П. Даскалов четоводец при войводите Стойно Иванилеца и Маньо Кършака; четници от рода – Иван, Васил, Бойчо; заточението и смъртта на Иван в Сибир).
• Краеведско описание на маршрут „с. Белица – с. Станчов хан – спирка Бъзовец – гара Кръстец“ с включени местни предания за действията на Стойно Иванилеца и защитата срещу кърджалиите.
• Публикации и постове за Бойчо войвода и братята му, в които се споменава съвместна акция със Стойно Иванилеца срещу кърджалиите при Трявна.