Румена войвода е едно от най-забележителните явления в българската хайдушка история — жена, излязла от обикновен планински род, която в средата на XIX век поема командването на въоръжена чета в Осоговските планини и действа в тях с авторитет, пред когото турски потери отстъпват. Историята на живота ѝ е записана за пръв път от учителя и краевед Ефрем Каранов в очерк, публикуван през 1886 година — само двадесет и няколко години след края на нейното воеводуване.
Произход и ранни години
Румена е родена около 1829 година в каменишкото село Гюешево, под Сака Бащица и Девебагър, в Кюстендилска Каменица, на самата граница с Македония. Дядо й Павле и баща й Георги са служели като дервенджии на кулата при Девебагър — охранители на прохода на главния път от Кюстендил към Скопие. Израства в средата на планинско население, свикнало с хайдути, четници и постоянна турска заплаха.
Още от мома Румена се отличава с изключителни качества: глас, разнасящ се до планинския връх Църноок на три часа разстояние, неповторима игра на хоро — веднъж тя танцувала 24 часа без почивка на Раненския събор в Каменица, умения с оръжие, заставяли турски сеймени да млъкват от учудване, и физическа издръжливост, надминаваща мнозина мъже в четата. Преколничкият поп Анастас за нея казвал: „Не е око като око, тук е сокол — где замери, там нагажда.“
Пътят към гората
Пътят на Румена към хайдутството е очертан от натиска на турския произвол. Турци многократно са се опитвали да я потурчат, паланачкият каймакамин я е отвличал, баща й е бил затворен в Скопие и се е върнал болен и умрял. Потери от Нишко са я залавяли и бичували всред селото, за да изтръгнат признания — тя ги е понасяла в мълчание, изправяла се и заявявала: „Има да видите!“
Омъжена четиринадесетгодишна за Георги, тя осем години е водила домакинство, но духът й е бил неовладим. Мъжът й ходел на работа в кратовските мадеми и в Цариград, свекърва й Трендафилка перяла тайно дрехи на арамии от планините. Полека-лека Румена изгражда мрежа от ятаци и връзки с хайдушките чети, кръстосващи Осоговските планини.
Воеводуване в Осогово
Около 1855 година Румена официално поема командването на самостоятелна чета и действа като войвода в Осоговските планини между 1858 и 1862 година. Четата й включва мъже четници от различни краища на Македония — сред тях байрактарят Стоян от Кяркля, Трайчо от Барбарево и Митре от Бистрица, финансирал дружината преди да се присъедини лично.
Под командването на Румена четата действа по главните пътища между Кюстендил, Паланка и Кратово, закриля местното население и отблъсква турски потери. При Руменин камен — долчинка в сърцето на Осоговските гори, кръстена на нейно име приживе — тя провежда учения на четниците. При едно от тях прерипва два коня, наредени успоредно, и се хвърля на трети — пред очите на дружината.
Оперативният й радиус обхваща цялата Осоговска верига: от Руен и Царев връх на запад до Злетовската долина и Кратовско на изток. Методите й са класически хайдушки — засади, бързи удари, укритие в непристъпните вътрешности на горите, опора на влашките колибари за облекло, барут и куршуми. Заради нея местността Злетовска долчинка носи и до днес топонима Руменин камен.
Личностен образ
Ефрем Каранов, писал очерка въз основа на разговори с хора, познавали Румена лично, описва тънка и висока жена с черно лице с руменина, черни очи и тънки черни вежди „като изписани“. Облеклото й на войвода е описано подробно: бели или червени потури, червен сармалия чамадан, фермене с разтворени ръкави, силях с два кобура и три сребърни паласки, широк нож на лявото рамо и арнаутска кременачка пушка, окована със сребро. Опинците й имали три железни кукички на подметките, за да може да се катери из горите.
За нея народът запазва и митологичен ореол: твърди се, че имала „честно дърво от кръста Христов“ и затова куршумите не я хващали. Говори се за опашче — знак за роднинство с чудовищни сили. Когато поп разпитвал стара жена, тя отговорила: „Беше си добра домакинка, ама я дигнаха самовилите по своите виролища, та излезна войвода.“
Край и памет
Около 1862 година четата се разпуска. Причината не е поражение, а изчерпване на условията за действие след засилен турски натиск. Румена войвода умира в родното си село Гюешево, на около 33 години, и мъжът й Дедо Георги — жив по времето на Каранов — с тъга си я спомня: „Хората я думаха, но аз знаех, че ми беше домакинка и верна жена, а много кескин.“
Паметта за нея не угасва. Хора, играещи буен танец в Каменица, и до днес се сравняват с Румена. Около нея е правен документален очерк, биографичен филм, и тя остава в националното съзнание като символ на онова, за което хайдутството е способно — не само физическа смелост, но и личностна цялост, невъзможна за сломяване.
Извори
- voivodi.eu — Ефрем Каранов, „Румена войвода. Очерк из осоговските планини“ (1886 г., сканирано издание).
- Уикипедия, „Румена войвода“.
- Успелите.bg, „Хайдушки истории: Румена войвода“.
- Probuzhdane.wordpress.com, „Румена войвода“.
- Medianews.bg, „Легендата за българската жена-воевода Румена излиза на голям екран“.
- PDF „Участие и роля на българските жени-хайдути…“ — научна статия.
Книгата „Румена войвода. Очерк из осоговските планини“ е налична в PDF, сканирано издание от 1886 г., както и като съвременен прочит публикуван в Роден съм българин. Избрани съчинения и документи, Е. Каранов на следния линк.
„Румена войвода“ е самостоятелен документално-исторически очерк от Николай Хайтов, издаден за първи път през 1965 година (а по-късно включен в сборника му „Хайдути“, 1974 г.). Творбата е художествено-документално изследване на живота на реалната историческа личност Румена Георгиева. Тя е една от малкото жени, застанали начело на хайдушка дружина в Осоговската планина в средата на XIX век. Основни теми: Изборът между майчинския дълг и стремежа към свобода, трагичната съдба на жената воин в патриархалното общество и цената на бунта срещу османския потисник. Изключително силно е застъпена и темата за фаталното предателство. Художествен стил: Написан въз основа на автентични народни предания, песни и спомени на съвременници. Хайтов използва характерния за него сочен, колоритен и пълен с архаизми народен език. Екранизация: Кинематографичният текст на Хайтов служи за основа на българския игрален филм „Воевода“ (2017 г.) на режисьора Зорница София.
Епопея на най-забравените: Румена войвода – планинската царица
Легендарната българка години наред всявала ужас с хайдушката си чета сред поробителите
статия от Иван ВАСЕВ е налична на следния линк
Воевода (филм)
Воевода е български игрален филм (исторически) от 2016 г., с премиера на 13 януари 2017 година на режисьора Зорница София. Филмът разглежда живота на българската хайдутка Румена войвода и е вдъхновен от едноименния разказ на Николай Хайтов.
Връзка към статията в Wikipedia – линк
„Воевода“ в Internet Movie Database
Плочата е изработена със съдействието на ВМРО, родствениците на Румена войвода и Община Кюстендил.
Специално за откриването на паметния знак ще дойде главната героиня на филма „Воевода“ Зорница Попганчева. Планира се и възстановка на влизането на войводата в село Гюешево. За събитието ще дойдат и наследници на Румена войвода, които живеят в Североизточна България. Тази година се навършват 190 година от рождението на войводата, наричана от местното население „Царицата на Осоговска планина“. Всяка година хората в село Гюешево почитат войводата с организирането на „Хайдушка вечер“, казаха още организаторите. източник – БТА – линк
