За народния характер и самоподценяването
„Думите „българин“ и „българска работа“ у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Понятията „честност“, „чест“, „доблест“ нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама“, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване противното лежи върху него.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас — завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Ние не можем да се похвалим с особна социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Защо нашият народ не зачита чуждото? По същата причина, поради която е и лош четец на книги — беднотията.“
„Бит и душевност на нашия народ“
„Може да се наброи отчаяващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност, са се отказали от борбата не поради слабост, а поради убеждение, че положението е безизходно.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
За посредствеността и политиката
„Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсинации са едно от най-гадните явления у нас.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб?“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Аз съм винаги от нашите. Опозиция на никое правителство не правя. За мен всяко правителство е добро. Хората на опозицията мразя, тъй като, ако те бяха добри, нямаше да паднат от власт.“
„Бит и душевност на нашия народ“ — народна реч
„Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се настанява като наследствена болест.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.“
„Бит и душевност на нашия народ“, Том I
За величието на Възраждането
„България бе тогава страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Индивидуализмът на тези растящи собственици, ограден от патриархалното нравствено наследство, не се преля в хищничество и егоизъм, а, напротив, съединен с добродетелите на взаимопомощта и честността, се превърна в народно водачество.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Тогава тези, които смятаха революционната организация своя, се надпреварваха кой повече да даде за нея, защото това беше въпрос на чест.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Националният идеал на Възраждането — свобода — изпълваше с нравствен смисъл дори и търговската дейност на българите.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
За таланта и бъдещето
„Ако е въпросът за дарования, такива едва ли липсват на неизтощените сили на нашия народ. Самият факт, че въпреки всичко ние имаме такъв голям културен прогрес, показва, че това е дело повече на духа, отколкото на средствата.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но — за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя.“
„Оптимистична теория за нашия народ“
„Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна импотентност?“
Публицистика
Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон и Чернишевски.
За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове.
Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 година в Троян в бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния си град, като още през 1919 година публикува дописки в списание „Юноша“. От 1921 година учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 година. През 1923 година е арестуван за кратко по подозрение в убийство, а през 1925 година е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, след като предава пари на човек, преследван от властите.
От 1927 до 1932 година следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.
Паметник на Иван Хаджийски в Троян пред бившия конак, днес помещаващ експозиция „Възраждане“ на Етнографския музей
Източник: bg.wikipedia.org линк