(XVII век, Битолско)

Никле войвода, известен с прякора Харамбашията, е български хайдутски войвода от Битолско, действал през XVII век. Той принадлежи към най-активното поколение македонски хайдути от онова столетие — поколението, което превръща Битолско в едно от най-пламтящите огнища на народна съпротива срещу османската власт.

Прякорът „Харамбашията“ произлиза от османско-турската дума harambaşı — буквално „предводител на харамии (разбойници)“. В османската административна и съдебна практика това е официалното наименование за водача на въоръжена хайдушка дружина. В народната памет обаче думата губи наказателния си смисъл и се превръща в почетна титла — знак, че властта е смятала въпросния войвода за достатъчно опасен, за да го назове по тази длъжност.

Според Иван Шабанов („Имена от тъмни, робски години“, 1969) и Тодор Чомпалов („250 български воеводи“, 2017), Никле е бил активен в периода 1632/1635 – 1662 г. Ако тези данни са точни, той е действал близо три десетилетия — необичайно дълъг период, който сам по себе си говори за умел и предпазлив войвода.

Времето на неговата дейност съвпада с десетилетията, когато хайдутството в Битолско достига невиждан дотогава размах. През четиридесетте години на XVII век то се разгръща до такава степен, че централната власт заставя селяните от 131 села да бъдат обвързани с колективно поръчителство пред съда срещу появяването на хайдути. В тази обстановка четите не са отделни криминални банди, а организирана народна сила с ятаци, укрития и широка обществена подкрепа. Около 1661 г. въоръжената народна сила господства в Битолско, Леринско, Костурско и Кайларско.

В тази среда са действали и документираните съвременници на Никле — Лошан, бивш мартолосбашия, превърнал се в хайдутин, и Петре Дундар от с. Беранци, Леринско, войвода на чета от 44 души, заловен и осъден от битолския шериатски съд. Непосредствено след времето на Никле, около 1661 г., в същите краища действа прочутият войвода Байо с петстотин въоръжени юнаци — чета, чийто лагер посещава лично османският пътешественик Евлия Челеби.

Никле войвода – Харамбашията принадлежи към онова поколение битолски войводи от XVII век, за което историята не е запазила подробни разкази, но е съхранила нещо не по-маловажно: доказателството, че са съществували — в имената им, в прякорите, с които народът ги е помнил.

Източници:

• Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969. (посочва периода 1632/1635–1662)
• Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.
• Цветкова, Бистра. „Хайдутски войводи през XV–XVIII век“, в: „Бележити българи“, т. 2. София: Наука и изкуство. Препечатано на voivodi.eu
• „Списък с български хайдути“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Списък_с_български_хайдути
• „Хайдутин“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Хайдутин