(21 ноември 1870 – 1 октомври 1923)
Ефрем Чучков е български революционер, войвода и апостол на Македония — един от основателите и ръководителите на ВМОРО/ВМРО, действал рамо до рамо с Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров. В определени периоди е бил №1 в йерархията на Организацията, а за повечето от съществуването й — неизменен №2. И все пак историята го е засенчила. Причината е в самия него: пословичната му скромност, отдалечаването от политически интриги и нежеланието да стои „под светлината на прожекторите“ са го превърнали в може би най-незаслужено забравения голям деец на македонското освободително движение.
Роден е на 21 ноември 1870 г. в Щип. Завършва Солунската българска гимназия, след което учителства — в Щип, Радовиш и другаде — като прикрива под учителската си дейност интензивна революционна организаторска работа. В периода 1893–1898 г. е сред ядрото на организаторите на ВМОРО, работейки в тясна координация с Гоце Делчев. В тези години двамата са основните двигатели на революционната дейност на Организацията.
През април 1898 г. се прехвърля в Македония като войвода на чета — и оттогава четническата му дейност не спира до смъртта му. Турците го нарекли „Огън Ефрем“ и обявили за „най-издирвания български комита в Македония“. Скопският полицай Дервиш ефенди давал торба злато, за да го хване жив или мъртъв. Чучков повежда и първата чета на създадения от него и Гоце Делчев Четнически институт на ВМОРО — системата за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите. Ръководи и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България.
Сред организационните му роли: началник на Скопския революционен окръг, сред първите организатори на революционната мрежа в Щипско заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров, пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил (1902). На Кюстендилския конгрес от 1908 г. е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО. В периода 1907 г. — Балканската война той и Тодор Александров превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. По време на Балканската война командва отряд № 35, освободил Кочани.
Характерът на Чучков е бил рядко срещан сред хора на такова положение. Въпреки че се е издигнал до най-високото стъпало в Организацията, той е оставал крайно скромен, без да вдига шум около себе си, без да се поддава на суетни ласкателства. Революционер-практик, посветил се на законспирираната дейност, той е странял от политиката, партиите и „партизанските“ борби. Тази скромност — казват съвременниците му — е омаловажавала дори положението, което е заемал. В народните песни на македонските българи обаче той е увековечен.
Тежко болен, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 г. На негово име са наречени улици в кварталите „Обеля“ и „Обеля 1″ в София. В Република Северна Македония, в противовес на историческата истина, дейността му търпи изопачение. В България — повече от сто години след смъртта му — признанието все още е по-малко от заслуженото.
Идеалът, предаван от Чучков: постигане на свобода и социална справедливост за Македония, опазване на българщината чрез неотстъпчива борба срещу поробителите и срещу всяка окупация и пропаганда — турска, сръбска или друга.
Източници:
- „Ефрем Чучков“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Ефрем_Чучков
- „България, Ефрем Чучков и Македония“ // Афера.бг: afera.bg/българия-ефрем-чучков-и-македония/
- „Забравеният апостол. В памет на Ефрем Чучков (1870–1923)“ // Eurochicago: eurochicago.com/2023/09/efrem-chuchkov/
- „Ефрем Чучков – забравен герой“ // Eurochicago: eurochicago.com/2026/02/zabraven-geroy/
- „Защо България е длъжна да увековечи спомена за Ефрем Чучков“ // СБЖ: sbj-bg.eu/article/details/52522/
- „Ефрем Чучков — една забравена легенда“ // Брод за България: brodbg.com/news-7-1541
- Енциклопедия България, том 7. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“
Статии за Ефрем Чучков – връзка към страницата – линк
изображение: Иван Гарванов (1869-1907). Венча се за Македония – Борис Николов, Марио Цветков, Васил Станчев; линк
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, фото Александър Владиков
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.
Даме Груев, Мише Развигоров, Ефрем Чучков, Атанас Бабата
Павел Христов, Ефрем Чучков и Милан Матов. Солун, 1906 година.
Снимки – Wikipedia – линк
Четите на Мише Развигоров и Атанас Бабата с Даме Груев и Ефрем Чучков — The chetas of Mishe Razvigorov and Atanas Babata with Dame Gruev and Efrem Chuchkov
Даме Груев с другарите си от окръжното тяло на Скопския революционен окръг — Dame Gruev with his comrades from the leadership of the Skopje revolutionary district (p. 87)
източник: Македония в образи – La Macedoine illustree Комитет за изучаване българските земи, 1919 – линк
Източник на изображенията – линк
Чета на Ефрем Чучков, 12 юли 1906 година
| Номер | Име | Селище | Околия |
| 1 | Ефрем Чучков | Щип | |
| 2 | Васе Скендерски | Берово | Малешевска |
| 3 | Павел Ил. Дудуков | Берово | Малешевска |
| 4 | Иван Белчев | Русиново | Малешевска |
| 5 | Тишо Димитров | Владимирово | Малешевска |
| 6 | Саве Христов | Владимирово | Малешевска |
| 7 | Ангел Георгиев | Владимирово | Малешевска |
| 8 | Иван Петрев | Смоймирово | Малешевска |
| 9 | Мите Завалов | Оваджик | Харманлийска |
| 10 | Борис Тодоров | Хабибчево | Харманлийска |
| 11 | Иван Александров | Гумендже | Солунска |
| 12 | Алфред Христов | Смоквица | Гевгелийска |
| 13 | Димитър Трайков | Аладакли | Сливенска |
| 14 | Филип Димитров | Ново село | Струмишка |
| 15 | Иван Атанасов | Кюстендил |
Чета на Ефрем Чучков, 27 април 1907 година
| Номер | Име | Селище | Околия |
| 1 | Ефрем Чучков | ||
| 2 | Тодор Александров | ||
| 3 | Георги Петев | Ново село | Струмишка |
| 4 | Кочо х. Манов | Струмица | Струмишка |
| 5 | Христо Андонов | Струмица | Струмишка |
| 6 | Йордан Драндаров | Пловдив | |
| 7 | Владимир Ванев | Ново село | Щипска |
Всички снимки на Ефрем Чучков в LostBulgaria – линк
ПИСМО ОТ ЕФРЕМ ЧУЧКОВ ДО Д-Р ХР. ТАТАРЧЕВ ЗА ПРЕПРАЩАНЕТО НА ВАРДЕВ ЗА СОФИЯ, ЗА ВЪЗНИКНАЛИ ПРОБЛЕМИ В ПУНКТА С НЕДИСЦИПЛИНИРАНИ ЧЕТНИЦИ И ДР.
С. ЛЪДЖЕНЕ, 2 ДЕКЕМВРИ 1903 Г.
Докторе,
Изпращам Вардева там да поседи някой и друг ден. Той ходи с една чета вътре и си изпълни мисията успешно. За всичко какво е направено от него той самичък ще Ви разправи, та аз не пиша за това. Също ще Ви разправи за поведението на Георги Шопа и другите осиковалии. Защо сте давали пари на Владимир, Христо и на другите двамина за куриери? Такива разбойници ли ще правим куриери? Филипов не трябвало да избира тези двамата за такива, защото имаме тук честни хора за това. Ето защо трябва да предоставите куриерската работа да се уреди тука. Пасхов да не вярва толкова техните осиковалии защото с едно малко изключение излязоха шарлатани. Там е дошел някой си Владимир осиковец когото арестувах онези дни, когато заминаваше Вардев. При обискът намерих му един нов леворвер “лебел”. Задържах го за да изпитал хубаво от где му е. в неговия зет Георги Шопа аз лятос като заминаха вътре, бях му дал и леворвер; Шопа не предава нито пушката, нито леворвера; съмнявам се да не е същия. Арестувах Владимира защото искат да всеят деморализация между момчетата изобщо, като всяват с Шопа Раздор, та в мътна вода да си вършат те своите кражби и никой да ги незакача. Аз ще съумея да ги вразумя Вардева изпратете пак скоро да си дойде тука, защото е много полезен.
Той устно ще Ви разправи за всичко.
С поздрав
Е. Чучков.
ЦДА, ф. 2111 к, оп. 1, а. е. 19, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.
Източник: sitebulgarizaedno.com – линк