(ок. 1650 – 1680, Родопи)
Гордю войвода е български хайдутин и защитник на родопското население, роден в Златоград около 1650 г. Споменат е в турски документ от 1720 г. — едно от малкото преки документални свидетелства за хайдутин от онзи период в Родопите. Бранил е местните българи от турски грабежи, жестокости и насилствено помохамеданчване.
Когато натискът на властта ставал непоносим, Гордю се оттегля с голяма маса хора в планината в района на Девин и там укрепва своя лагер — твърдина, наречена впоследствие „Градище“. Ибрахим ага на няколко пъти се опитва да превземе укреплението, но безуспешно. Когато турците най-сетне успяват да го подпалят, Гордю не отстъпва: прикрива оттеглянето на избягалото население към селата Грохотно, Гьоврен и Триград, водейки ариергарден бой.
Преданието, запазено по горното течение на Въча, описва ожесточена битка в естествените и изкуствени укрепления между тези селища — сражение, започнало десет дни преди Димитровден и продължило две седмици. В тази битка Гордю е смъртно ранен. Умира от раните си в манастира „Света Богородица“. Легендите разказват и за твърдината Заград, защитавана от него около 1680 г., при чиято отбрана хайдутите правят отчаян пробив, за да не се предадат. Спелеолози, проникнали по-късно в пропастта Челевчшница в района, намират останки от хора и коне, оръжия и амуниции — материални следи от последните битки на четата.
Източници:
- „Гордю войвода“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Гордю_войвода
- historyofbg.com/vladetel/gordiu/ — „Войвода Гордю“
- Toponymio.wordpress.com — „За миналото на с. Гьоврен, Девинско“ (предание за битката по горното течение на р. Въча)
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.