Стоян Димов Терзиев, известен като Стоян Войвода, е български революционер и четник в четата на Христо Ботев, загинал пръв сред четниците при похода ѝ през 1876 година. Животът и делото на Стоян Войвода го нареждат сред символите на българската национално-революционна борба преди Освобождението.
Произход и семейство
Стоян Терзиев е роден през 1847 година в старозагорското село Казанка, тогава в пределите на Османската империя. Произхожда от семейството на шивача Димо Стоянов, който отглежда многобройна челяд и поради оскъдните доходи от занаята редовно търси препитание във Влашко, като често го придружават синовете му. Брат на Стоян Терзиев е Иван Терзиев – Иваното, който през 1877 година е командир на опълченска дружина.
Младежки години и подготовка на въстанието
Стоян Терзиев участва в малка чета в района на Горно ново село, Средна гора, и се включва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 година. Поради предателство неговата чета не успява да вземе реално участие в самото въстание. След това Стоян Терзиев емигрира отвъд Дунава, в Румъния, където се включва в революционните среди на българската емиграция.
В четата на Христо Ботев
През пролетта на 1876 година Стоян Терзиев се присъединява към формиращата се чета на Христо Ботев и е назначен за войвода на нейния ариергард. На 17 май 1876 година четата акостира на българския бряг при Козлодуй, откъдето започва бойният ѝ поход през Врачанския край към Стара планина.
Гибел и памет
Стоян Войвода загива в сражение с турски войски на 18 май (3 юни) 1876 година в местността Прапора, край село Алтимир, Врачанско — първият убит четник от състава на Ботевата чета. На мястото на неговата гибел край Алтимир е издигнат скромен паметник, пред който жители на родното му село Казанка поднасят почит. В памет на Стоян Войвода в Казанка е съхранена и родната му къща, обект на инициативи за опазване и реставрация.
Източници
- Уикипедия – статия „Стоян Терзиев (Казанка)“
- voivodi.eu – „Чета на Христо Ботев“
- Българско национално радио (БНР), Стара Загора – „Ще спасят ли къщата на Ботевия четник Стоян Войвода в Казанка?“
- bgdnes.bg – „Спасяват къщата на Ботев четник“
- kazanka.alle.bg – „Къщата на Стоян Войвода“
- kartanavremeto-vratsa.org – „Прапора – песента за Стоян войвода“
Статия за братът на Стоян Терзиев – Иван Димов Терзиев (Иваното) – линк
Къщата на Стоян Войвода
Източник: kazanka.alle.bg линк
Това е къщата на първия убит Ботев четник, когато четата стъпва на българска земя Стоян Димов Терзиев – Стоян Войвода. е спрян по неизвестни причини. Глинено-кирпичената къща, от която са запазени само 2 от жилищните стаи и първия етаж за животните и част от стопанските навеси. Участник в Ботевата чета е Стоян войвода (Стоян Димов Терзиев), роден в с.Казанка през 1842 г. в бедно семейство заедно с още 8 братя и сестри. Бащата е шивачът Димо Стоянов, който за да изхранва семейството, търси препитание във Влашко. С него често пътували Стоян и братята му. През 1872 г. Стоян събира малка чета от 30 души в района на Горно Ново село в Средна гора. Участва в убийството на разбойниците Али чауш и Гълито от същото село. Включва се в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., в което участие трябвало да вземе и неговата чета, но поради предателство това не се случва. Стоян Терзиев преминава в Румъния, където през пролетта на следващата година се включва в четата на Ботев. Поверено му е ръководството на ариергардна част. Стоян войвода от с.Казанка загива по време на сражение с черкезите на 22 май стар стил (3 юни нов стил) 1876 г. в местността Прапора, край село Алтимир, Врачанско, където е и погребан.
https://www.youtube.com/channel/UCp1cj4pH0nc7a3xbR5pPjNw
Прапора – песента за Стоян войвода
Източник kartanavremeto-vratsa.org – линк
Прапора – песента за Стоян войвода
И тази сила се потаила в земята…
Има в нашата Дунавска равнина местност Прапора. Тук някога са били гори и ливади. Разказват, че през пролетта на 1876 година тук бил догонен и убит от турците Ботевият четник Стоян войвода. Той бил изпратен от щаба на четата да получи някакви комитетски пари от село Бързина, но го посрещнало предателство. Бил страшно силен и турците трябвало много да гърмят в гърдите му и да го мушкат, та да стопят силата му. И тази сила се потаила в земята, защото ако не е така, ще ли бъдат житата в Прапора толкова буйни и зърнати?
Народът поставил на мястото на кръвта каменен кръст и пирамида. И всяка година на Свети Константин – деня на неговата гибел – селяните от околните села идваха на поклонение. Те рушеха из нивите, късаха макове и божури и закрепваха китките, вързани с жилава трева, по зеленясалия кръст.
Кръстю Луканов. Самотен изстрел. Вж: Библиография № 75
Паднал ми ранен млад Стоян…
За Ботевия четник Стоян войвода, записан в списъка на четата, че е от Стара Загора, се знае следното: името му е Стоян Димов Стоянов и е роден през 1842 година в с. Казанка, Старозагорски окръг. Родът на Стоян войвода е от Харманли. Баща му Димо Стоянов е бил по професия шивач и се оженва за Бона Белювкольова от с. Казанка. Раждат им се девет деца.
Шивашкият занаят не можел да изхрани многолюдната челяд на терзи Димо Стоянов и затова рано напролет той отивал във Влашко. Там работел като ратай по чокойските чифлици и късно есента се връщал в Казанка с припечеленото. Когато синовете му заякнали, той отвеждал и тях да работят във Влашко.
Стоян все по-рядко се завръщал в Казанка през зимата. Той оставал в Румъния сред хъшовете. За неговия живот до 1876 година се знае малко. Известно е, че през 1872 година Стоян Димов участва в малка чета, която ликвидира разбойниците Али чауш и Гълито от с. Горно Ново село, от чиито пакости пропищяло цялото Средногорие.
При подготовката на Старозагорското въстание през 1875 година Стоян Димов взема важно участие в организирането и подготовката на въстаническата чета в Казанка. … Стоян войвода и неговите тридесет юнаци напразно чакали да се даде уречения знак – старозагорските чорбаджии били извършили вече предателство. Така четниците от Казанка били арестувани от турците, но скоро освободени чрез подкуп. За войводата Стоян Димов било повече от опасно да остане в с. Казанка и той незабавно се прехвърля в Румъния. Там прекарва зимата и дочаква Великата пролет на България.
От пристанище Гюргево заедно с Христо Ботев на парахода „Радецки” се качва и Стоян Димов. Въпреки че бил в момента много болен, Стоян събрал сили и поел трудния път на борбата.
…
Стоян войвода е пътувал с обоза на четата до село Бутан. От Бутан нататък за него нищо не се споменава от четници и съвременници, освен объркване на името с другите Стояновци от Ботевата чета или просто измислици и легенди.
Въпреки всичко това за гибелта на Стоян войвода при с. Алтимир е запазен един малко известен турски документ. …От казаното в документа става ясно, че Стоян войвода е убит на 18 май 1876 година, т. е. на другия ден след преминаването на Ботевата чета. Последния бой с черкезите той водел на височината Прапора, близо до мястото на оброка на Костадиновден. Разказва се, че след това главата му е набучена на прът и разнасяна за сплашване на населението.
…
Няколко дена след 18 май Мильо Стефанов Фъндъка от Алтимир – баща на Ботевия четник и герой за спасяване на Самарското знаме Йото Мильов, се заел с погребението на Стоян войвода. През 1882 година по инициатива на Мильо Фъндъка и на Тодор Христов Даскалов от с. Бързина е поставен паметника на Стоян войвода. Същата година се слага и началото на неговото честване. По установената стара традиция и поради незнанието кога точно е загинал, гибелта на Стоян войвода започнала да се чества на Костадиновден (Св. Св. Константин и Елена), когато е честван и оброкът на светеца. При първото честване на паметника е присъствала и една от сестрите на Стоян войвода…
Народът е запазил в паметта си много легенди за Стоян войвода, неизвестен народен певец му съчинил песен, която се пее по близки и далечни села. Песента съм слушал и записал от народната певица Драгана Кръстева Джандова от село Алтимир:
Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
у тая гора зелена,
зелена гора айдушка.
Немало никой до него,
водица да му донесе,
сенчица да му направи
и люти рани привърже.
Над него вият два орла,
два орла – сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
„Вийте се, вийте, два орла,
с криле ми сенкя пазете,
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезне,
па си са ниско спущете
и си при мене додете,
бело са месо наяще,
черни са кърви напийте…
Тази песен е доста разпространена в този край. От нея е записал няколко варианта и Васил Стоин – в Ломско и Плевенско. Но прави впечатление, че текстът на песента, която се пее в Алтимир и в с. Казанка е много близък. Вероятно контактите между Алтимир и Казанка са били много близки и после са прекъснати.
Вариант на песента, пят от народната певица от село Казанка Деля Стойчева Колева, р. 1903 година завършва с популярен мотив:
Дясна ми ръка вземете
и си високо хвръкнете.
Дето видите камен двор –
там ми ръката пуснете.
Мама ще ръка познае,
познае и ще разбере,
че съм паднал, загинал.
Богдан Николов. Стоян Войвода. Вж: Библиография № 81
* Популярната в цяла България песен „Паднал ми ранен млад Стоян” хората от тези села пеели с увереността, че в нея се разказва именно за този Стоян Войвода, качил се на парахода от Влашко тежко болен и намерил смъртта си на Прапора.
Една смела жена
събрала костите на Стоян войвода
От Гърбавия мост четниците изкачили едно възвишение в местността Османчова нива и оттам поели по платото между реките Скът и Бързина с посока към Алтимир.
Тук наблизо в една гориста местност изостанал болният четник Стоян войвода от Стара Загора. Той се крил пет денонощия из нивите, царевиците и близката гора. На 21 май (3 юни) бил открит и убит от бързински черкези. Той загинал геройски: макар да бил обкръжен от местна потеря, не се предал и водил тричасово сражение, докато му не свършили куршумите. Турците не позволили да се погребе убитият въстаник; кучета разкъсали тялото му. Едва след три седмици една смела жена събрала костите на Стоян войвода и ги заровила при близкото оброчище.
Вж: Библиография № 20
Разказват…
…Разказват, че орачи от Алтимир, които тогава били наблизо, искали да го укрият от турците…
…Разказва се, че Стоян Войвода се отбил от пътя на четата, изпроводен от Ботев до село Бързина, за да получи комитетски пари от Тодор Хр. Даскалов…
Из писмо на историка Богдан Николов с дата 14. ІХ.1975 г.
до г-н Дончев. ТДА – Враца, Ф 1314, оп. 1, а. е.173, с. 9.
Сладкодумците
Стоян Войвода от село Светлен, Поповско – загинал тука на местността Прапора. От Ботевата чета – отишъл е да земе пари и четата заминала и той са връща и черкези го нападат… Парите са биле в некакъв човек от Ботево* и Ботев го праща и тия отиват трима. Трима човека отиват да получат парите, а той скрил (човекът от Ботево) и н’ги не дава пари. И четата тръгва… Къде са били на местото тие са връщат, а там дошли черкези и откриват огън и тия побегват – единия го убиват. Него го убиват – Стоян Войвода са го убили тука, те тука на Прапора – там има паметник, там е убит. А ония двамата – единият е бил по-слабо ранен – са избегали… …и после догонват четата. Ботевата чета са ги догонили къде тия наще села – къде Алтимир, къде Липница…
На Стоян Войвода на 31-ви май срещу 1-ви юни тука ставаше големо тържество: селото Алтимир, Сираково, Добролево, Бръзина, Рогозен, Ботево там одеа… Коляаа овци, готвеа там… Там са праеше голем курбан… Беше голема работа – знам това от малък… …там имаше по три-четири попове – големо тържество ставаше…
Разказал: Никола Пенчев Димитров, р. 1929 г. в с. Ястребино, Омурташко, преселил се в с. Сираково, Врачанско през 1937 г. Зап. Калина Тодорова, 8.08.2007 г.
* Заселването на село Ботево, Врачанско започва след 1880 година. Информаторът явно има предвид село Бързина.
Информатори / Автори
Ботьов си поведе белите комити, Враца, 2008