Таню Николов, роден Атанас Николов Жеков и известен в Македония като Тане войвода, е един от най-видните дейци на българското национално-освободително движение в Тракия и Македония — четник, войвода и по-късно главен войвода на Вътрешната тракийска революционна организация. Животът му обхваща близо половин век борба за освобождението на българите отвъд границите на Княжество България.

Произход и ранни години

Атанас Николов Жеков е роден на 9 март 1873 година в Хасково, в заможното семейство на местния абаджия (терзия) Никола Ангелов Жеков от квартал Гьол-махле и Рада Стоева от село Коручешме, днешно Горски извор, Хасковско. Учи до първи клас, след което отбива редовната си военна служба в 10-и пехотен Родопски полк, където остава като унтерофицер и командир на взвод. Смъртта на съпругата и дъщеря му, съчетана с общото родолюбиво настроение в Южна България, ускоряват решението му да се включи в организираните оръжейни канали за пренасяне на оръжие към Беломорието и по-късно в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Начало на четническата дейност в Тракия (1902–1904)

На 16 август 1902 година Таню Николов напуска Хасково и потегля за първи път към Беломорска Тракия с чета от 10 души, водена от Вълчо Антонов – Сеченката, с цел инспектиране и организиране на революционни комитети в Гюмюрджинско, Дедеагачко и Ксантийско. В края на март 1903 година се завръща в Дедеагачко като помощник на войводата дядо Петър в Софлийско. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е подвойвода на четата на Константин Нунков, а след конфликт между двамата поема командването на останалите четници. Заради действията му и близостта му с Борис Сарафов, конгресът на ВМОРО във Варна през 1904 година го изключва от организацията като „върховист“.

Върховистка дейност и сражения (1904–1907)

Не се съобразявайки с решенията на Одринския революционен комитет, Таню Николов навлиза начело на самостоятелна чета в Дедеагачко. На 12 юли 1904 година, заедно с Митрю Карабелята и Кел Петко, взривява железопътния мост при село Бадома, унищожавайки влакова композиция с девет вагона и локомотив. През декември същата година четата му е предадена от завербуван от турското разузнаване четник, който хвърля бомба в огнището на къщата, в която нощуват — Таню Николов е ранен в ръката. На 6 януари 1905 година четата му е обкръжена от турски аскер в местността „Крушата“ край село Манастир, Гюмюрджинско, но успява да пробие обръча.

Сражението при Ножот и годините до Балканската война

През 1907 година Таню Николов оглавява чета от 48 души, изпратена в Македония за противодействие на сръбската въоръжена пропаганда. През юни се съюзява с четите на Петър Ацев, Михаил Чаков и Христо Цветков за прочистване на село Никодин от сръбски агенти. На 1 юли 1907 година обединените български чети водят при височината Ножот едно от най-кръвопролитните сражения в историята на ВМОРО след въстанието — срещу над 3000 турски войници под командването на Енвер бей. В боя загиват 67 четници, а събитието остава в паметта на местното население като Малката Шипка. През 1908 година, по решение на организацията, Таню Николов извършва неуспешен опит за покушение срещу войводата Яне Сандански в Солун. През следващите години продължава да организира и води чети в Македония, включително по време на интернирането си във Варна през 1910 година и последвалото бягство към нови сражения.

Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война

По време на Балканската война Таню Николов действа като специално формирование към щаба на Седма рилска дивизия по poречието на Струма, а след разгрома на турските войски охранява духовната мисия на Светия синод в Родопите. През декември 1912 година се среща с цар Фердинанд на гарата в Гюмюрджина. През Първата световна война командва партизанска рота в Поморавието, влизаща в състава на планинска дружина като партизански взвод №47, воюваща срещу сръбски чети в района на старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребец, Гайтан планина и Нишка околия. За заслугите си получава звание подпоручик.

Главен войвода на ВТРО (1920–1923)

След окупирането на Западна Тракия от Гърция вследствие на Ньойския договор, Таню Николов участва в организирането на съвместна българо-турска въоръжена съпротива. На съвещание в Кърджалийско в началото на ноември 1922 година е избран за главен войвода на новосъздадената Българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация, като поема командването на обединените българо-турски въоръжени сили. Под негово ръководство се провежда войводско съвещание на 8 декември 1922 година в село Арнауткьой, на което се изработва общ план за четническите действия срещу гръцките окупационни власти. След преврата от 9 юни 1923 година, по нареждане на Военното министерство, лично организира обезоръжаването и разпускането на българските и турски чети по границата.

Последни години и трагична гибел

След прекратяването на четническата дейност Таню Николов се установява в Асеновград като мелничар, а през 1924 година е повторно избран за главен войвода на тракийската организация на конгрес в Пловдив. Продължава да подпомага бивши четници и всяка година дава курбан за загиналите си другари. На 6 януари 1947 година, след спор с наемателите на мелницата му, убива четирима души — наемателя Михаил Керанов, държавния контрольор Златко Христев и двама работници, след което сам се предава на властите. Умира тринадесет дни по-късно, на 19 януари 1947 година, в ареста на Асеновградския милиционерски участък, като в смъртния акт е записано „смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“, въпреки следи по тялото му, свидетелстващи за продължителна борба.

Източници

Уикипедия – статия „Тане Николов“
Konkurent.bg / 24 часа – „Войводата Таню Николов, воювал за свободата на Тракия и Македония, умира в БГ затвор“
Сборник „Тракия“, том II, 2002 г. – „Легендарният войвода Таню Николов“
westbalkans.org – „Николов, Тане“

Тане войводата

Разказ за живота и делото на един малко известен български герой

Държава: България, Година: 2023, Времетраене: 97 минути

итолската чета на войводата Тане Николов 1907

Битолската чета на войводата Тане Николов (третият отляво надясно на първия ред), участвала в битката на вр.Ножот през 1907 г

източник на изображението: lostbulgaria.com – линк

Таню Николов (Тане войвода) и Постол войвода

Войводите Тане Николов (ляво) и Апостол Петков

източник на изображението: conservative.bg – линк

източник на изображението: faktor.bg – линк

източник на изображенията: bnt.bg – линк

Тане Николов с деца в Гюмюрджина, ок. 1941 г.

източник на изображението: voinaimir.info – линк

Таню Николов (Тане войвода) - Войводи 12

Тане Войводата с Алябака

Мирчо Найденов, Тане Николов и Гьоре Спирков след битката при Ножот на 14 юли 1907 г.

източник на изображенията: dialog-bg.info – линк

Печат на войводата Тане Николов

Печат на войводата Тане Николов като върховен войвода на ВТРО.

Знамето на четата на Тане Николов

Четите на Тане Николов, Мирчо Найденов и Гьоре Спирков след боевете на Ножот, юли 1907 година

Таню Николов (Тане войвода) - Войводи 20

Тане Николов с въоръжената от габровци чета, 1912 г.

Таню Николов (Тане войвода) - Войводи 22

Тане Николов преоблечен като свещеник, в края на април 1910 година

Покръстителната чета на Тане Николов (в средата). Пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от Турян.