Димо Николов Славов е български революционер, четник и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно помощник-войвода на Вътрешната тракийска революционна организация. Известен е и като известен като Дели Димо войвода и Вихров Действа последователно в Македония и Одринска Тракия в продължение на над две десетилетия, а по време на Балканската война и в първите години след Първата световна война е сред водещите дейци на въоръжената борба в Беломорска Тракия.
Произход и образование
Димо Николов Славов е роден на 14 октомври 1879 година в Стара Загора. Завършва четвърти гимназиален клас в Хасково, след което продължава обучението си в Морското училище във Варна. Там е привлечен от мичман Тодор Саев в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Начало на четническата дейност (1901–1908)
През 1901 година, недоволен от суровата училищна дисциплина, Димо Николов напуска училището и заминава за кратко в Румъния. След завръщането си, с препоръка от представителя на ВМОРО в Стара Загора Константин Антонов, става четник в четата на гевгелийския войвода Аргир Манасиев, чиято задача е преследването на четата на полковник Анастас Янков. При валандовското село Градец преминава в радовишката чета на Коста Мазнейков, с която се движи от пролетта до есента на 1902 година. След това постъпва в четата на Христо Чернопеев — нелегален ръководител на Струмишко и Горноджумайско. В края на 1902 година се прехвърля в Одринска Тракия като четник при Марин Чолаков. След Илинденско-Преображенското въстание става войвода в Дедеагачко и подвижен член на Одринския окръжен революционен комитет. След като е раняван, се прибира в България, но през 1907 година отново повежда чета в Дедеагачко, като действа до Младотурската революция от 1908 година.
Балканска война (1912–1913)
По време на Балканската война Димо Николов е войвода на чета №46, формирана от доброволци, предимно от Стара Загора. Четата получава 7 пушки и навлиза с 7 души в пределите на Османската империя с назначение за Димотишка околия. Съвместно с четата на Апостол Дограмаджиев подпомага действията на Кърджалийския отряд при овладяването на Димотика и Дедеагач. След приключване на войната петима от четниците му, включително самият Димо Николов, продължават службата си в 5-а Одринска дружина към Македоно-Одринското опълчение, а по-късно и в щаба на 2-ра бригада на опълчението.
Помощник-главен войвода на ВТРО (1922–1923)
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война през есента на 1922 година, Димо Николов участва в срещата между ръководителите на въоръжената борба на българи и турци от Тракия, на която е взето решение за образуване на Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация под главното войводство на Таню Николов. Българските войводи го избират за негов помощник. В началото на януари 1923 година, на пункта в село Кютюклии (днес Корен), формира една от трите специални чети от по 25 души, предназначени за едновременни нападения над Гюмюрджина и Дедеагач. В нощта на 15 януари 1923 година четата му извършва бомбено нападение в село Дримишли, за да отвлече вниманието на гръцките гарнизони и улесни изтеглянето на четата на Димитър Маджаров, а по-рано е взривен и мост на железопътната линия между град Фере и Бадома. На 24 януари 1923 година група от четата му, под командването на Попалексиев, навлиза в град Фере и напада с бомби щаба на 12-а гръцка дивизия — при нападението изгаря автомобилът на генерала и загиват няколко щабни офицери. Димо Николов участва в поредица нападения над гръцки обекти до лятото на 1923 година.
Източници
- Уикипедия – статия „Димо Николов“
- mariomc1959.blogspot.com – Марио Цветков, „Четите на войводите Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо Николов по време на Балканската война 1912 – 1913 г.“
- Сборник „Тракия“, том II, 2002 г.
- Konkurent.bg / 24 часа – „Войводата Таню Николов, воювал за свободата на Тракия и Македония, умира в БГ затвор“
Войводите Таню Николов, Димо Николов, Митрю Аркумарев, Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов през 1923 г.
Вихровъ, Д. Отворено писмо до Македонскитѣ Революционери. Ст.-Загора, Издава Н. Станчевъ, Печатница „Иванъ Гутенбергъ“, 1899.
Източник на изображенията: bg.wikipedia.org – линк