Стамат Георгиев Икономов е български офицер, капитан от запаса, революционер и войвода, член на Главното ръководно боево тяло на Одринския революционен окръг и командир на една от най-големите въстанически чети в Преображенското въстание. Известен е с прякора „войводата на смъртната дружина“ заради обучението, което дава на смъртните дружини на въстаниците.
Произход и военна кариера
Стамат Георгиев Икономов е роден на 1 декември 1867 година в Малко Търново, тогава в Османската империя, в занаятчийско семейство. През 1883 година постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война през 1885 година участва като доброволец в състава на 5-и пехотен дунавски полк и се сражава на Сливнишката позиция. Завършва Военното училище през 1887 година с осмия випуск. Взема участие и в детронацията на княз Александър Батенберг през 1886 година. Служи като офицер в гарнизони на Южна България, преди доброволно да напусне армията и да се включи в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Конгресът на Петрова нива и Преображенското въстание
На конгреса на ВМОРО на Петрова нива през 1903 година Стамат Икономов е избран за член на Главното ръководно боево тяло на Одринския революционен окръг, заедно с Михаил Герджиков и Лазар Маджаров. В навечерието на въстанието, според спомените на Христо Силянов, в ръководството се стига до спор за военната тактика — Икономов предлага първо да бъде нападнат и превзет околийският център Малко Търново, за да остане районът без турски опорен пункт, но мнозинството, включително Герджиков, Маджаров и Силянов, налага тактиката на разпокъсани действия по отделните селища. По-късно погрешността на това решение се отчита от самите участници. По време на Преображенското въстание през август 1903 година Стамат Икономов оглавява чета от около сто души, действаща в Бунархисарско, участва в нападението над казармата в Индже кьой и организира охраната на мирното население, изселващо се към България.
Дейност след въстанието
След потушаването на въстанието Стамат Икономов продължава активно да участва в революционното движение в Тракия. На конгреса на Одринския окръжен революционен комитет във Варна, проведен от 14 до 17 февруари 1904 година, той е повторно избран в Главното ръководно боево тяло. След обявяването на Хуриета в края на 1908 година в Одрин се свиква конгрес на Одринския революционен окръг, на който Икономов присъства като делегат и е включен в новото ръководство.
Последни години и кончина
В навечерието на Балканската война здравето на Стамат Икономов е силно разклатено. Умира на 12 септември 1912 година в София, в бедност. Родната му къща в Малко Търново е обявена за архитектурен паметник от местно значение и днес се помещава в нея Етнографски музей.
Памет и оценка
В българската историческа памет Стамат Икономов остава като пример за офицер, напуснал военната служба, за да се включи в нелегалната революционна борба, и като един от военните ръководители на Преображенското въстание.
Източници
- Уикипедия – статия „Стамат Икономов“
- Strandja.org – „154 години от рождението на капитан Стамат Икономов“
- Desant.net – Атанас Коев, „Никой не се вслушва в предложената от кадровия военен Стамат Икономов тактика за въстанието в Странджа“
- Historyofbg.com – „Революционер Стамат Икономов“
- Bgglobe.net – „Къщата на Стамат Икономов“
- Saedinenieto.bg – „Икономов, Стамат Георгиев“
Паметна плоча в Малко Търново
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)
Източник на изображенията: bg.wikipedia.org, линк
Исторически музей – Икономовата къща
Къщата на революционера е изградена в типичния за Странджа стил, главно от камък и дърво, които тук се намират в изобилие. Стените на втория етаж са от дърво, а стените на приземния етаж – от камък.
Тук е разположена етнографската сбирка на Историческия музей.
източник: wikimapia.org, линк
капитан Стамат Икономов, източник на изображението – линк
Преображенски войводи Георги Кондолов, капитан Стамат Икономов
Издание: първо, 2003
издателство: Тракийски научен институт
Брой страници: 159
160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН СТАМАТ ИКОНОМОВ
На 18. 06. 2026 г. жителите на Малко Търново почетоха паметта на своя велик съгражданин – капитан Стамат Икономов – един от ръководителите на Преображенското въстание, член на ръководството на Тракийската организация в началото на 20-ти век. Слово за дейността на Стамат Икономов произнесе Костадин Михайлов – уредник в местния исторически музей. Признателните потомци поднесоха цветя пред паметната плоча на героя, в двора на родната му къща в центъра на града.
Стамат Георгиев Икономов е роден на 18 юни 1866 г. в гр. Малко Търново. Произхожда от заможно семейство. Баща му е свещеник в Малко Търново, председател на църковната община, а майка му е видна общественичка в града.
Основното образование завършва в родния си град, а средното – във Варна. През 1883 г. постъпва във военното училище в София. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. заедно със свои приятели напускат училището и отиват доброволци на фронта. В продължение на 15 години служи в различни гарнизони и достига до войнското звание капитан. Участва в битката при Сливница и за проявен героизъм Стамат е награден с „Кръст за храброст“. След края на войната е изключен от Военното училище за самоволно напускане на занятията. По-късно продължава образованието си и успява да го завърши на 16 юли 1887 г. като е произведен в чин подпоручик.
След конфликт със старши офицер, капитан Икономов е принуден да напусне армията. Връща се в родния си край и се включва в борбите за освобождението на Одринска Тракия.
През пролетта на 1903 г. той участва във военното обучение на няколкостотин четници, събрани на лагер край село Гергебунар (дн. Росеново). Делегат е на конгреса на ВМОРО на Петрова нива, където за своите военни и организационни качества е избран за член на ГРБТ (Главното ръководно боево тяло) на въстанието, заедно с Михаил Герджиков и Лазар Маджаров. През Преображенското въстание участва в нападението на казармата в Инджекьой (Бунархисарско) и организира охраната на изселващото се в България мирно население.
След поражението на Преображенското въстание, Стамат Икономов продължава да участва активно в тракийското движение. На конгреса на Одринския окръжен революционен комитет (ООРК) във Варна (14-17 февруари 1904 г.) той е избран отново в ГРБТ. През 1907 г. Икономов заедно с Лазар Маджаров навлиза с чета в Одринско, но поради заболяване се връща в България.
На конгреса на ООРК, свикан през юли 1908 г. в Одрин, Стамат Икономов е делегат, избран е за председател на пленарните заседания и е включен в състава на Окръжното ръководство.
В навечерието на Балканската война Стамат Икономов е в София, но вече неизлечимо болен, беден и забравен от другарите си. Умира в София на 12. 09. 1912 г.
Георги БЪКЛЕВ
Източник: Странджа, брой 275, malkotarnovo.org – линк