Никола Карев е български революционер и социалист, един от най-ярките ръководители на ВМОРО и председател на Крушевската република по време на Илинденското въстание.
Ранни години и образование
Никола Янакиев Карев е роден през 1877 г. в град Крушево, тогава в Османската империя (по различни данни на 10 или 23 ноември). Учи първо в Крушево и Битоля, а като младеж заминава за София, където известно време работи като столар и се сблъсква отблизо със социалните идеи и работническата среда.
През 1896 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и се включва в дейността на Македоно-одринската социалистическа група – опит да се съчетаят националноосвободителната борба и социалистическите идеи.
Учител и деец на ВМОРО
Около 1900–1902 г. Карев се връща в Македония и учителства в българските екзархийски училища в село Горно Дивяци (Крушевско) и в родното си Крушево. Паралелно с преподавателската работа се включва активно в македоно-одринското революционно движение и става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
За известно време застава начело на революционна чета, действаща в Крушевския район, и постепенно се утвърждава като една от водещите фигури на местната организация.
Смилевският конгрес и позицията му за въстанието
През май 1903 г. Никола Карев е делегат на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, където се обсъжда и утвърждава планът за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Той представлява Крушевския революционен район и е избран за ръководител на Крушевското горско началство – колективен щабен орган, отговорен за въоръжените сили на района и подготовката им, в който влизат и други дейци като Тома Никлев, подпоручик Тодор Христов, Антиноген Хаджов и Павлов.
На конгреса Карев е сред делегатите, които заедно с Петър Ацев, Христо Узунов и Георги Пешков настояват най-настоятелно за отлагане на въстанието поради липса на достатъчно оръжие и подготовка, но в крайна сметка приема решението на мнозинството за вдигане на бунта на 2 август (Илинден).
Крушевската република
По време на Илинденското въстание в нощта срещу 3 август 1903 г. чети на ВМОРО превземат Крушево. На следващия ден е провъзгласена Крушевската република – краткотрайна въстаническа власт, възприемана от мнозина като първата републиканска форма на управление на Балканите.
Никола Карев, като ръководител на Горското началство и учител с авторитет, е избран за председател на Крушевската република и оглавява временното управление на града и околността, в което по различни данни влизат и Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а по-късно и Петър Ацев, Тодор Павлов и Антиноген Хаджов. Според спомените на Христо Силянов: „Още на 22 юли слезе в града Горското началство, начело с учителя Никола Карев — една благородна фигура, най-светлата личност в Крушевското въстание.“
На Карев традиционно се приписва т.нар. Крушевски манифест – обръщение към местното мюсюлманско население, в което се призовават всички – българи, власи, албанци и турци – да се обединят заедно срещу османската тирания. Важно е да се уточни, че не е сигурно дали такъв документ въобще е съществувал като автентичен архивен акт. Според съвременната историография текстът е литературен фрагмент от драмата „Илинден“ на писателя Никола Киров-Майски, издадена през 1923 г. – двадесет години след въстанието, а не потвърден документ на въстаническата власт. Всички известни официални документи на македонските революционни организации до средата на XX век са писани на литературен български език, което допълнително подхранва съмненията около автентичността на манифеста в приписваната му форма.
Крушевската република просъществува около 10 дни, след което е смазана от османски войски, придружени от башибозук; градът е подложен на жестоки репресии и опожарявания.
Последни години и гибел
След разгрома на въстанието Никола Карев успява да се изтегли към свободна България. Там продължава да поддържа връзки с ВМОРО и да участва в подготовката на нови чети.
На 16 март 1905 г. четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО към Македония, придружени и от трима влашки терористи. Скоро след това четата на Карев е открита от османски аскер и в сражение край кратовското село Райчани той пада убит на 27 април 1905 г.
Наследство и памет
Никола Карев остава в историята като революционер социалист, който се опитва да съчетае националноосвободителната борба за Македония с идеите за социална справедливост и равенство между етносите. В България и днес се приема като деец на македоно-одринското революционно движение и български революционер, а в Северна Македония е официално почитан като национален герой и ръководител на Крушевската република.
Негови бюстове, паметници и наименования на училища и улици се срещат в Крушево, Скопие и други градове, а в научни и популярни издания той неизменно се свързва с най-ярката страница на Илинденското въстание – Крушевската република.
Източници:
- „Никола Карев“, Уикипедия.
- „Никола Карев (1877–1905)“, Македонски научен институт.
- „Илинденско-Преображенското въстание – устремът на българите от Македония и Одринско“, BulgarianHistory.org.
- „Kruševo Republic“, Wikipedia.
- „Илинден! Крушевската република съществува само 10 дни“, Стандарт.
- „Никола Карев, председателят на Крушовската република“, sitebulgarizaedno.com.
- „Смилевски конгрес“, Уикипедия.
- „Крушевски манифест“, Уикипедия.
Документ – молба от Тома Никелев и Никола Карев, датирана 29 април 1904 г. в София, с искане за съдействие относно амнистиране и завръщане в родината:
До Г-на Господина Министра на Външните Работи и Изповеданията, в София.
Прошение,
от Тома Никелев и Никола Карев, родом от гр. Крушово, Битолски окръг в Македония.
Господин Министре,
Понеже подписаните страдаме вследствие на това, които се водихме за активни участници във въстанието през миналото лято (1903 г.) в Битолския окръг, ние, понеже, тъй като върху нас двамата се приписва всичкото станало през време на въстанието в гр. Крушово, то в настоящето си, предвид, че стореното ни по-за дълго тук става невъзможно, молим, Господин Министре, за разпореждането Ви, да се [неясно] Кръшевският дипломатически агент в Цариград да ни снабди с нужното за амнистирането и следователно, да ни може безпрепятствено да се върнем в отечеството си.
При това считаме за излишно да Ви [съобщаваме/излагаме] следните данни относително нашите личности:
Тома Никелев, родом от гр. Крушово, на възраст 46 год., бивш градски кмет (ходжа-башия).
Никола Карев, родом от гр. Крушово, на възраст 28 год., бивш учител в града.
С почитание:
Тома Никелев
Никола Карев
София, 1904 г.
29/IV
Адрес:
улица „Турко“ № 48
Тома Никелев
София
Домът на Карев в Крушево
Източник на изображенията: bg.wikipedia.org, линк
Статия в Сите българи заедно – НИКОЛА КАРЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА
„Никола Карев — по случай 24 години от неговата смърт“ от Strumski.com — написана от Наум (Нуне) Томалевски, съвременник и роден в Крушево като Карев, ВМОРО деец.
strumski.com — Никола Карев, 24 години от смъртта му
Паметник на Никола Карев в Кочани