Петър Георгиев Манджуков (20 юли 1878 – 1 януари 1966) е български революционер, анархист и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Той е сред идейните основатели на анархистичните кръгове, от които израстват участниците в Солунските атентати през април 1903 г., а по-късно оставя ценни мемоарни свидетелства за македоно-одринското революционно движение. Използва псевдонимите Ал-Манджук, Брут и Илия Дуров.
Произход и образование
Петър Манджуков е роден на 20 юли 1878 г. в село Мирковци, Скопско, тогава в Османската империя. Произхожда от семейство, свързано с българската просветна и обществена среда. Негов вуйчо е митрополит Натанаил Охридски, а брат му Спас Манджуков по-късно става български офицер.
Учи в българска среда, а по-късно продължава образованието си в Швейцария, включително в Женевския университет. Там се запознава със социалистически и анархистични идеи, които трайно влияят върху политическите му възгледи.
Анархистко и революционно дело
Манджуков е сред учредителите на Македонския таен революционен комитет – анархистка организация, която възприема атентатната акция като средство за насочване на европейското обществено мнение към положението в Македония. Участието му в тази среда води и до конфликт с установените дисциплинарни правила на революционното движение.
През есента на 1898 г. прекъсва образованието си и се завръща в Македония, където става член на ВМОРО. Той принадлежи към идейния и организационния кръг, свързан със Славчо/Светослав Мерджанов и Михаил Герджиков, от който се оформя групата на солунските атентатори, известна като „гемиджиите“.
Солунските атентати са извършени в периода 15–17 април стар стил (28–30 април нов стил) 1903 година в Солун. Те са насочени срещу обекти на османската инфраструктура и европейския капитал в града, с цел да привлекат международно внимание към македонския въпрос. Манджуков се свързва с идейната подготовка и ранната организация на тази среда като един от нейните идеолози, но не е сред преките извършители на атентатите.
ВМОК и Родопската чета
През пролетта на 1903 г., в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, Петър Манджуков е войвода на чета на Върховния македоно-одрински комитет в Родопите. Дейността му е част от усилията за разширяване на въоръженото движение и за подпомагане на въстаническите действия в Македония и Одринска Тракия.
Мемоарист и публицист
След активния революционен период Манджуков развива публицистична и мемоарна дейност. Най-значимото му съчинение е „Предвестници на бурята“ – обширен мемоарен разказ за борбите на македонските българи от 1895 до 1903 година. Спомените са писани между 1946 и 1959 г., а впоследствие са изпратени нелегално в Париж, където от името на парижката организация на Федерацията на анархистите в България са подготвени за издаване. Книгата е публикувана през 1993 г.
Съчинението съдържа сведения за анархистките среди, революционната младеж и подготовката на акциите в навечерието на 1903 г. То е едновременно свидетелство на участник и по-късна авторова интерпретация на преживяното.
Манджуков е автор и на „Одисеята на първите“ (1974), издадена посмъртно, както и на неиздадения труд „Богомилството“.
Последни години и памет
Петър Манджуков умира на 1 януари 1966 г. в Пловдив. В историческата памет той остава фигура на пресечната точка между българското националноосвободително движение в Македония и радикалния анархистичен активизъм от края на XIX и началото на XX век.
Значението му се състои не само в непосредствената му революционна дейност, но и в оставените от него спомени. Те дават поглед към поколението, което свързва социалния радикализъм, анархистичните идеи и каузата за освобождението на Македония.
Източници:
- „Петър Манджуков (революционер)“, Уикипедия.
- „Предвестници на бурята“, Уикипедия.
- „Солунски атентати“, Уикипедия.
- Петър Манджуков, „Предвестници на бурята. Спомени“, chitanka.info.
- „П. Манджуков: Предвестници на бурята“, anarchy.bg.
„Предвестници на бурята“ е мемоарната книга на революционера и анархист Петър Манджуков — участник в македоно-одринското освободително движение и в средите на солунските „гемиджии“. В спомените си той проследява ранните си години, пребиваването си в четата на Гоце Делчев, дейността си в Цариград и Солун и събитията, предшестващи и съпътстващи революционната буря в Македония. Ръкописът е писан между 1946 и 1959 г. и е ценен със стремежа си да съхрани непосредствения, личен поглед към епохата
Книгата е налична за поръка или изтегляне от страницата на anarchy.bg