Кръстьо Николов Катранкьов, известен с прякорите Кръстьо Българията и Дандана, е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, действал последователно в Тиквешко, Одринско и Кочанско.
Произход и ранни години
Кръстьо Николов Катранкьов е роден на 20 ноември 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва на служба като подофицер в българската армия. През 1895 година напуска армията, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет, и участва в сраженията в Мелнишко — тогава се запознава с поручик Борис Сарафов. След акцията продължава да работи за Върховния македоно-одрински комитет и да поддържа връзки в революционните среди. През 1899 година е произведен в чин фелдфебел.
Тиквешки войвода
В началото на 1900 година, тъй като Вътрешната организация изпитва остра нужда от войводи с военна подготовка, Кръстьо Българията заминава за Македония като четник на войводата Михаил Апостолов – Попето, а малко по-късно е определен за войвода на Тиквешкия революционен район. През 1901 година, по поръка на Гоце Делчев, действа в Гевгелийско заедно с Попето, укрепвайки местните комитети.
Одринско и Илинденско-Преображенското въстание
През ноември 1902 година, по заръка на Михаил Герджиков, Кръстьо Българията е прехвърлен като войвода на чета в Чокенския революционен район на Одринския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като поддържа строга дисциплина сред четниците си и не търпи и най-малкото закъснение или проявена слабост.
Кочански войвода срещу сръбската пропаганда
След въстанието, в зимата на 1903–1904 година, Кръстьо Българията участва в съвещания на войводите в София. През пролетта на 1904 година е изпратен за войвода в Кочанско, където действа до 1907 година. На 1 август 1904 година навлиза в Македония през Кюстендилския революционен пункт с малка чета от петима души и на място привлича местни дейци. На 2 януари 1905 година, на конгреса на Скопския революционен район в село Кнежево, Кратовско, е избран за член на окръжното ръководство заедно с Даме Груев, Ефрем Чучков, Мише Развигоров и Атанас Бабата. През следващите две години води редица сражения срещу сръбски чети, с което дейността на сръбската въоръжена пропаганда в Кочанско е почти ликвидирана.
Балканска война и смърт
По време на Балканската и Междусъюзническата война Кръстьо Българията отново е войвода — на чета №16, част от партизанските отряди на ВМОРО, а по-късно и във втора рота на шеста охранителна дружина. През 1913 година е произведен в чин подпоручик, но скоро след това се разболява от холера и умира в района на Черната скала през същата година.
Памет
Във Враца, родния му град, Кръстьо Българията е почитан като „врачанския комита“. През 2021 година там е открит негов бюст-паметник по инициатива на местни родолюбиви организации и ВМРО.
Източници
- Уикипедия – статия „Кръстьо Българията“
- BulgarianHistory.org – „Кръстьо Българията – ‘в революционната борба няма място за компромиси'“
- Вестник „Трета възраст“ – „Кръстьо Българията – за него авторитетът на организацията бе всичко“
- Historyofbg.com – „Войвода Кръстьо Българията“
- Espressonews.bg – „Воеводата Кръстьо Българина от Враца“
- Vratzaplus.com – „Откриха паметник на Кръстьо Българията във Враца“
Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията
Сборна чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.
Четата на Кръстьо Българията преди нападението на с. Хаджи Талишман, Одринско. 1903 г.
Чета на Кръстьо Българията
Четата на Кръстьо Българията
Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.
Кочанската чета на Кръстьо Българията
Източник на изображенията: bg.wikipedia.org – линк
Паметният знак е по идея на художника Цено Ценов. Творецът го е изработил за участие в Обща художествена изложба през далечната 1985 г. Сега е подарил камъка за паметния бюст.
Източник на изображението: darik.bg – линк