Генерал-майор (по-късно генерал-лейтенант) Никола Желявски е български офицер, преминал през три войни и близо четири десетилетия служба — от доброволец в Българската земска войска веднага след Освобождението, през командир на дружина при Сливница, до началник на дивизия и висш тилов началник през Първата световна война. Произхожда от видно софийско семейство, тясно свързано със събитията около обесването на Васил Левски.
Произход и семейство
Никола Петров Желявски е роден на 23 април 1859 г. в София. Баща му, Пешо Тодоров — Желявеца, е търговец от село Желява, установил се в София и сред ръководителите на българската община в града; бил е член на Следствената комисия по Арабаконашкия обир, довел до обесването на Васил Левски през 1873 г., и заточен в Диарбекир между 1875 и 1878 г. По-голям брат на Никола Желявски е общественикът Тодораки Пешов — първият избран кмет на София.
Начало на службата
След Освобождението постъпва в първия набор на Българската земска войска — 3-та пехотна радомирска дружина (1878 г.). В края на същата година постъпва във Военното училище в София и през 1879 г. завършва с първия му випуск. Като подпоручик е зачислен в 3-та пехотна радомирска дружина, по-късно служи и в 5-а пехотна дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. — в чин капитан. На 11 септември 1885 г. е назначен за командир на 4-та дружина от 1-ви пехотен софийски полк.
Сръбско-българска война (1885)
С 4-та дружина от 1-ви пехотен софийски полк участва в боевете при Сливница, Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Брезник, Бански дол, Суково, нощното дело при Смърдан, Пирот и Растница. Под Гургулят и Брезник е назначен за началник на резерва, а под Бански дол и Суково командва авангарда на колоната на майор Попов. На 23 април 1887 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. — подполковник, а през 1896 г. — полковник. Служи във 2-ри пехотен полк, а през 1903 г. поема командването на 14-и пехотен македонски полк, след което — на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия (1909 – 1912).
Балканските войни (1912 – 1913)
По време на Балканската война командва 1-ва бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия, сражавала се на Тракийския военен театър в състава на 1-ва армия. През Междусъюзническата война (юни 1913 г.) е вече началник на 1-ва пехотна софийска дивизия, с която воюва срещу сърбите. На 2 август 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
Първата световна война и края на службата
През Първата световна война е началник на тиловото управление на 3-та българска армия (1915 г.) и началник на 3-та дивизионна област (1917 – 1918 г.). След това е генерал за поръчки, а от 1 ноември 1918 г. преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант.
Семейство и смъртта
Женен е и има четирима деца. Синът му Петър е офицер от Балканските и Първата световна война, достигнал чин подполковник. Генерал-лейтенант Никола Желявски умира на 24 май 1926 г. в София.
Източници
- Уикипедия – Никола Желявски
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г., т. 1 и 2
- Недев, С. – Командването на българската войска през войните за национално обединение