Генерал-лейтенант Анастас Бендерев е български и руски офицер, участник в Априлското въстание, герой от Сливнишкото сражение и един от основоположниците на българската конница. Противоречива фигура — ярък русофил, който отказва участие в заговор за премахването на княз Александър I Батенберг, но по-късно застава начело на успешния преврат срещу него — Бендерев прекарва над три десетилетия в Руската императорска армия, преди да се завърне в България.
Произход и младежки години
Анастас Тодоров Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомагал четата на Никола Филиповски, повел въстание срещу османската власт на 29 юли 1856 г.; след предателство и разбиване на въстаниците бащата бяга във Влашко и Молдова, работил е около Галац и Бендер (откъдето получава прякора „Бендера“, дал по-късно фамилното име на рода). Майка му Тодора Димова е от богат род и е посещавала гръцко училище. Брат му Никола е член на Окръжния комитет на Първи Търновски революционен окръг. Анастас Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, а после Априловската гимназия в Габрово, след което учителства в с. Самоводене и в Горна Оряховица.
Априлско въстание (1876)
По време на подготовката на Априлското въстание е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи (Търновски) революционен окръг и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организира народа, служейки за връзка между градския и окръжния комитет. На 26 април Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга — укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица и Свищов, преди да премине през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков; след разбиването на четата е изпратен да учи в гимназията на град Николаев в Южна Русия.
Военно образование и основаване на конницата
През есента на 1878 г. постъпва на военна служба и на 2 декември същата година постъпва в старшия клас на Софийското военно училище, което завършва на 10 май 1879 г. — сред първенците на първия му випуск, произведен в чин подпоручик и зачислен в Търновска № 3 пеша батарея, същевременно като адютант на военния министър. През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Смятан е за един от основоположниците на конницата в младото Българско княжество и е първият български офицер начело на Военното училище в София (1885); служи и като помощник на военния министър (1885 – 1886).
Заговорът на Койандер и разривът с Цанков (1884 – 1885)
През 1884 г. руският дипломатически агент Александър Койандер се опитва да привлече Бендерев в заговор за премахването на княз Александър I Батенберг — план, който е разкрит и не се осъществява. Малко преди Сръбско-българската война близкият му приятел и съмишленик русофил Драган Цанков отново го придумва да се включи в заговор срещу княза. Бендерев отказва категорично, като по свидетелства удря с юмрук по масата на Цанков и заявява, че „сега няма нито княз, нито партии, нито политика — има само България“, преди да замине за фронта. Въпреки войнстващия си русофилски дух, известен е и с критичния коментар след военен съвет за отбранителната стратегия на германския по произход княз: „Какво разбира този швабец от стратегия!“
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, с отряд от 7 дружини и 2 батареи. Противопоставя се на чисто отбранителния подход на княза и, въпреки получена заповед, повежда настъпление, което разбива сръбските позиции при височината Чепън. На 5 ноември 1885 г. се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев — атака, за която дори противниковият сръбски капитан Нешич говори с признание. Въпреки личните противоречия с Бендерев, самият княз Батенберг лично го удостоява с отличие за проявената храброст.
Преврат, емиграция и служба в Руската армия
Капитан Бендерев е сред главните организатори и участници в успешния преврат за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. — заговор, в който в крайна сметка се включва въпреки по-ранния си отказ да участва в аналогичен план. След неуспеха на регентството да се задържи, Бендерев емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на новата власт. През 1887 г. тайно посещава Свищов, където набързо се жени за Адриана Ивановна Юрданова, дъщеря на видния свищовски търговец Иван Юрданов („Крати“). Младоженците живеят за кратко в Букурещ, а после се установяват в Русия, където Адриана тежко се разболява и умира през 1890 г., едва на 29 години. Девет години по-късно, през 1898 г., Бендерев се жени повторно — за грузинската благородничка Тамара Вачнадзе; техен внук е днешният български енергетик Никита Шервашидзе. От 1887 г. Бендерев служи в Руската императорска армия, участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и в Първата световна война, достигайки чин генерал-лейтенант от Руската армия.
Завръщане и смърт
Завръща се в България през 1919 г. и издава научни трудове по военна история, сред които „Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров“ (1890), „Сръбско-българската война 1885 г.“ (1892) и „История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г.“ (1930). Награден е с орден „За храброст“ III степен, а от руската служба — с ордените „Св. Анна“ и „Св. Станислав“ I степен с мечове и „Св. Владимир“ II и III степен с мечове. На негово име е наречена улица в столичния квартал „Надежда III“. Дори след промяната на властта през 1944 г. новите комунистически управници се отнасят с уважение към възрастния вече генерал заради историческите му заслуги. Генерал-лейтенант Анастас Бендерев умира на 17 ноември 1946 г.
Източници
- Уикипедия – Анастас Бендерев
- Patrioti Net – На днешния ден умира генерал-лейтенант Анастас Бендерев
- История на България (istoria.bg) – Бендерев, Анастас Тодоров
- Analizi.bg – Преврата на русофилите
- Armymedia.bg – Ротмистър Анастас Бендерев – кавалерист
- Actualnosvishtov.com – Героят от Сливница генерал Атанас Бендерев бил женен за свищовлийка