Константин Искров Кесяков е български офицер, командир на 1-ва опълченска дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878), по-късно полковник и генерал-майор от Руската императорска армия.
Произход и образование
Кесяков е роден на 14 юни 1838 г. в Копривщица. Завършва Пловдивското класно училище, продължава образованието си в Московския университет, а през 1865 г. завършва Второто константиновско военно училище в Санкт Петербург. Служи в гвардейски части и през 1868 г. участва в организирането на Втората българска легия в Белград.
Стара Загора, Шипка и Шейново
По време на Руско-турската война Кесяков, вече в чин подполковник, е поставен начело на 1-ва опълченска дружина. Дружината му участва в боевете при Стара Загора, при отбраната на Шипченския проход и в решителната битка при Шейново. За проявената храброст е награден със Златно оръжие „За храброст“ и орден „Свети Владимир“ IV степен. През 1878 г. е повишен в чин полковник.
След Освобождението
При управлението на Временната руска администрация Кесяков става военен комендант на Велико Търново и Пловдив и взема дейно участие в организирането на Българската армия. По-късно оглавява Източнорумелийската милиция (1878 – 1879) и е сред главните организатори на съпротивата срещу решенията на Берлинския договор, допринасяйки за създаването на гимнастическите дружества в Източна Румелия и военната подготовка на населението.
Участие в преврата от 1886 г. и последни години
Кесяков взема участие в преврата на 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След неуспеха му емигрира в Русия, където продължава службата си в Руската императорска армия и достига чин генерал-майор. Едва след разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос през 1898 г. се завръща в България — само няколко дни преди смъртта си на 3 март 1900 г.
Източници
- Уикипедия – Константин Кесяков
- PlovdivNow.bg – Поклон пред ген. Константин Кесяков, роден в Пловдив и участвал в боевете на Шипка
- Patrioti.net – Полк. Константин Кесяков – войник до края на живота си