Материал от 21.08.2011, източник: bolgari.net.
Пълни глупости са претенцията на наследника на откривателите на Панагюрското съкровище! Изумен съм и от твърдението, че не е оценено съкровището. Как може да не е оценено, след като е пропътувало десет хиляди пъти зад граница?! Коя западна застрахователна компания ще приеме съкровище без оценка?! На какво стойност е оценено съкровището обаче не искам да обсъждам. Това момче някой го е навил – вероятно някой гламав адвокат, и ще му прибере парите, доколкото ги има. Гонитба на една загубена идея.
По принцип всичко, което е под земята, принадлежи на държавата. Тя трябва не да го заплати, както чух по телевизията – 25% от стойността му – няма такъв закон и никога не е имало! Откъде е тази легенда, не знам. По стария закон, ако го предаде в рамките на една седмица или две седмици на музей, ще получи възнаграждение, което няма нищо общо със стойността. Тримата братя, които са го намерили, между другото, са правили иманярски разкопки.
Обаче, като са открили съкровището и са се уплашили вероятно. Твърде голямо е било и изглежда е имало хора и са ги видели. Предали са ги и са получили възнаграждения по 300 000 лева, но никой не казва по това време колко е била покупателната стойност. 300 000 лева е цената на един апартамент в София и триетажна къща в провинцията. Така че – пито – платено. Просто този младеж някой го е излъгал, че може да вземе пари.
Стойността на съкровището аз не зная каква е, то е собственост на Пловдивския музей и не знам на колко е оценено. Но става дума за стотици милиони лева. Така че това момче, горкото, аз видях по телевизията, ще съжалява, че е платило вече разноските по делото. Съжалявам го. Не ми изглежда много богат, ще го пооберат.
Никакъв процент от намереното не се връща на този, който го е намерил. Държавата не прави такива жестове. Няма такъв процент, това е една легенда.
Но няма и мотивация за хората, когато намерят нещо ценно, да го донесат в музея, а не да го продадат на някой частен колекционер у нас или в чужбина. Така е, не го носят при нас. Сега в най-новото време търсят или да го изнесат на Запад, или да го продадат на някой богат частен колекционер в България.
Има известна истина в твърдението, че много от съкровищата, заровени по време на турското робство, още не са открити. А и турски иманяри идват да копаят у нас. Впрочем, те отдавна го правят. През януари 1878 г. в последната фаза на Освободителната война руската армия внезапно, без да е очаквана, минава Стара планина на няколко пункта. Балканът се е смятал за непроходим и наистина е било така, имало е 3 метра сняг. Хиляди българи са се включили доброволно да разчистват пътищата – проходът Шипка, Правешкия проход и т.н., и така руската армия се е озовала в Тракия за нула време.
Смята се, че около 600 000 турци са побягнали с огромни кервани, наречени гьочове, на юг и естествено в такива случаи семейното съкровище се заравя в земята. Не може да го носиш по пътя, защото има бандити, мародери, нещо може да ти се случи, да ти го откраднат…
Заравяли са ги, като са разчитали, че ще се върнат, но по-голямата част в развихрилата се тридневна черноморска буря с рязко падане на температурите, са замръзнали по пътя. Руските войски по пътя към Одрин са настигали и подминавали цели кервани с по 15-20 000 мъртъвци.
И естествено тези съкровища си лежат в земята. Те са от турски монети, златни лири, пендари, които са се носили тогава, златни и сребърни съдове са имали само най-богатите. Но някои от тях се намират. Сега, когато семейното предание е оживяло, някои идват наистина да търсят.
Но и българи правят същото в Източна Тракия. През 13-та г. близо 400 000 българи са прогонени от Източна Тракия и голяма част от тях, понеже не им е за пръв път, са заровили имането си и са се прибрали в България. Обаче повечето не са могли да се върнат. Много тракийски българи сега следват семейните предания, че са си заровили златото под старата круша, големия дъб в средата на двора или някъде в мазето са изкопали дупка, ходят, обикалят и търсят…
А иманярите вече се поотракаха, четат много книги. Сред тях има историци, включително и археолози, които не са си намерили работа. Те им казват къде да копаят – в старите крепости, по планините, в открити селища, в римските градове, които са най-населени като Девин, Никопол…
Трябва да се прави една съществена отлика. Това, което е ценно за частния колекционер, не винаги е ценно за държавния историк или археолог, тъй като ние се интересуваме от информация, а не от материалното, което се намери.
Не се търси сметка от големите бизнесмени, собственици на българските съкровища, откъде ги имат, защото тези, които са ги регистрирали, имат напълно изрядни документи, че са били вече изнесени и са ги купили на търг в чужбина и би трябвало да сме им благодарни, че те ги връщат в България.
Веднъж върнати в България, публикувани и регистрирани в НИМ, те повече не могат да бъдат продавани в чужбина.
Подчертавам, че доста от тези бизнесмени, са дарили сума ти ценни неща на държавата. Васил Божков подарява всичко, което излезе от античността. Той е дарил в НИМ единствен в страната хански меч със златни инкрустации.
Боян Радев е подарил над 200 предмета от неговата колекция. Ако държавата направи оценка, стойността им няма да е по-малка от 2-3 милиона евро.
Никога не съм се изкушавал да имам своя колекция от антики! Никога не ми е идвало на ум да копая някъде „на черно”. Аз ги гледам тези предмети не с разчет колко струват или колко са красиви, а каква информация ще ми даде за миналото на страната.
Може да се изтъкне, че от 53-ма наши средновековни владетели са открити гробовете на само 6-тима. Пет от тях се намират в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, а шестият – Самуил, е в Гърция.
За съжаление, в техните християнски гробници няма нищо ценно. Християните се погребват така, както са дошли на този свят – голи.
Източник
bolgari.net — оригиналната публикация е посочена в архивния материал.
Бележка
Текстът е архивен материал и предава изразените в оригиналната публикация позиции и оценки на проф. Божидар Димитров.