Стою Петков Брадистилов е български офицер, генерал-лейтенант, командвал 10-а пехотна сборна дивизия в Балканската война и оглавявал окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.
Произход и семейство
Стою Петков Брадистилов е роден на 14 септември 1863 г. в Панагюрище, Османска империя. Баща му Петко Брадистилов е дългогодишен векил (кмет) на възрожденско Панагюрище, а дядо му Стою Брадистил е учител, произнесъл развълнувано слово пред Оборищкото велико народно събрание (1876) с призив към европейските сили за помощ за България — момент, увековечен по-късно в поема на Пенчо Славейков.
Военно образование (1880–1891)
Брадистилов завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август 1884 г. е произведен в чин подпоручик, като служи в 1-ви пехотен софийски полк. През 1888 г., след като печели конкурс сред 35 кандидати, е командирован за обучение в Академията на генералния щаб в Торино, Италия. По време на следването си там се запознава с унгарския политически деец Лайош Кошут, а след завършването на академията през 1891 г. получава покана да остане като преподавател в Италия, но предпочита да се завърне на служба в родината си.
Сръбско-българската война (1885)
Като млад подпоручик от 1-ви пехотен софийски полк Брадистилов участва в Сръбско-българската война (1885), малко след постъпването си на служба.
Обявяването на независимостта и Балканската война (1908–1913)
През 1908 г., при обявяването на независимостта на България, Брадистилов оглавява канцеларията, работила по текста на манифеста на цар Фердинанд. На 20 януари 1912 г. е произведен в чин генерал-майор, а през Балканската война командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на Първа армия при Люлебургас, а по-късно оглавява окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.
Първата световна война и последни години
През 1917 г., като помощник-началник на щаба на армията, Брадистилов е произведен в чин генерал-лейтенант и е награден с османски медал „За бойни заслуги“, а по-късно и с орден „Меджидие“. По-нататък служи като началник на канцеларията в Министерството на войната, преди да бъде уволнен от служба през 1918 г. Генерал-лейтенант Стою Брадистилов умира на 29 август 1930 г. в София.
Източници
- Уикипедия – Стою Брадистилов
- Брод за България – Възрожденски патриот, храбър воин и блестящ стратег