Михаил Попов Савов е български генерал-лейтенант, два пъти военен министър и помощник-главнокомандващ на българската армия през Балканската война (1912–1913).
Произход и ранни години
Михаил Савов е роден на 14 ноември 1857 г. в Стара Загора (тогава Ески Заара). Учи в Хасково, Пловдив и Априловската гимназия в Габрово, а след това в Галатасарайския лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г., произведен в чин подпоручик. През 1881 г. е произведен в чин поручик и продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881–1885), след което служи в милицията на Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за адютант по строевата част на армията на княз Александър I Батенберг.
Сръбско-българската война и управлението на Стамболов (1885–1894)
Като командир на левия фланг в битката при Сливница, капитан Савов отразява атаките на сръбската Дринска дивизия и спомага за разгрома на Моравската дивизия при Гургулят, за което е награден с орден „За храброст“ III степен. През 1886 г. служи в щаба на военния министър, а по време на Деветоавгустовския преврат, като началник-щаб на Пловдивската бригада, подкрепя подполковник Сава Муткуров в организирането на верните на княз Александър войски. След преврата е военен комендант на Пловдив. През 1888 г. става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I, а през 1891 г. е назначен за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов.
Скандалът със Стамболов и уволнението (1894–1907)
През 1894 г. семейството на Савов е въвлечено в шумен публичен скандал, след като сестрата на съпругата му обвинява министър-председателя Стамболов в любовна връзка с двете сестри. Савов се опитва да организира дуел със Стамболов и е отстранен от правителството, а на 16 април 1894 г. е уволнен от армията — скандалът допринася и за оставката на самия Стамболов. Възстановен на служба през 1897 г., Савов оглавява Военното училище (1897–1903), а през 1903 г. отново става военен министър в пет последователни правителства, като ръководи мащабна военна реформа и превъоръжаване на армията. Замесен в аферата „Шарл–Жан“ около доставка на оръжие, е принуден да подаде оставка през 1907 г. и напуска армията за втори път на 30 октомври 1908 г., произведен в чин генерал-лейтенант.
Балканските и Междусъюзническата война (1912–1913)
След избухването на Балканската война генерал Савов е възстановен на служба на новосъздадения пост „помощник на главнокомандващия“ цар Фердинанд I. Привърженик на идеята за превземане на Цариград, той нарежда Чаталджанската операция след победите при Лозенград и Бунархисар, но тя се проваля заради холерна епидемия и недостиг на тежка артилерия. На 15 юни 1913 г., в съгласие с царя, но без знанието на кабинета, нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония — решение, което прераства в пълномащабна Междусъюзническа война. Под натиска на правителството е принуден да спре настъплението и е уволнен от поста, но скоро е повикан отново и поема командването на съединените 4-та и 5-а армия, с които освобождава Босилеград и организира удар във фланг на гръцката армия, довел до Кресненското сражение и гръцкото примирие. След войната е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.
Последни години и смърт
След войните Михаил Савов живее във Франция, а след Първата световна война е пълномощен министър за Франция (1920–1923) и Белгия (1922–1923). Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция, и е погребан в София. През 2012 г. е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове за заслугите му през Балканската война.
Източници
- Уикипедия – Михаил Савов
- bTV Новините – Генерал-лейтенант Михаил Попов Савов, Помощник-главнокомандващ бъллгарската войска