Климент Бояджиев

Климент Евтимов Бояджиев е български генерал-лейтенант, командващ Четвърта пехотна преславска дивизия в Балканската война (1912–1913) и на Първа армия в Първата световна война.

Произход и ранни години

Климент Бояджиев е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид, Османска империя, в рода на Мине Кочовски, преселил се някога в Охрид от Преспа. Учи в софийската гимназия, а на 9 юли 1881 г. постъпва на военна служба. На 30 август 1883 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен в чин подпоручик, и служи като ротен командир в Самоковска дружина, а по-късно в 1-ви пехотен софийски полк.

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев
Източник на изображението: Уикипедия, линк

Сръбско-българската война и щабна кариера (1885–1910)

През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус. През следващите години преминава през редица командни и щабни длъжности — ротен командир, старши адютант на 5-а пехотна дунавска дивизия, дружинен командир и началник-щаб на 4-а пехотна преславска дивизия — а между 1891 и 1895 г. учи в Торинската военна академия. Като командир на 8-и пехотен приморски полк (1900–1904) участва в потушаването на Селските бунтове и изработва първата релефна карта на България (1902). Служи и като началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия и на 3-та пехотна балканска дивизия, а от 1910 г. командва 4-а пехотна преславска дивизия, произведен в чин генерал-майор на 4 септември 1910 г.

Балканските войни (1912–1913)

През Балканската война генерал Бояджиев се сражава с дивизията си при Гечкенли, Бунархисар и Люлебургаз, в пробива на османския център, а по-късно участва и в безуспешния щурм на Чаталджа. Във войната със съюзниците командва маневрена група в състава на 5-а армия по направлението Кюстендил–Скопие, като нанася поражения на сърбите при връх Китка. Като военен министър (1913–1914) и началник на Генералния щаб (1915) реформира войската, но подава оставка непосредствено преди включването на България в Първата световна война, несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция. Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива през 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.

Първата световна война (1915–1918)

През есента на 1915 г. генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка — Първа армия, която настъпва в Сърбия и на 23 октомври превзема Ниш, военновременната столица на страната, а по-късно и Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи Леринската операция, но след неуспеха ѝ подава оставка и на 25 септември 1916 г. е уволнен от армията.

Последни години и смърт

След излизането на България от войната през 1918 г. Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа, но е амнистиран през 1924 г. Умира на 15 юли 1932 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.

Източници

  • Уикипедия – Климент Бояджиев
  • Българската следа – Климент Бояджиев – генералът от Охрид

Допълнителна информация

Климент Бояджиев — Уикипедия


Климент Бояджиев – генералът от Охрид — Българската следа


Ген. Климент Бояджиев, македонският командир на българската армия — OFFNews