Георги Агура е български офицер, генерал-лейтенант — първият български офицер с юридическо образование, началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор по време на Балканската война (1912–1913).
Произход и образование (1853–1879)
Георги Василев Агура е роден на 8 февруари 1853 г. в Чушмелия, Бесарабия. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пеша бригада.
Юридическо образование и началото на юридическата служба (1879–1885)
През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг — на 10 януари 1880 г. е удостоен с Височайше благоволение за отлично изпълнение на „особено поръчение“ на княза. На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург, която завършва през 1883 г. (поручик от 30 август 1882 г.) — Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 г. е военен следовател и прокурор, както и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението (1885) е назначен за началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството; на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) капитан Агура командва Княжевския (Владайския) отряд, натоварен да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, участвала в освобождаването на града.
Военноюридическа дейност и Балканска война (1886–1913)
След войната служи във Военносъдебното ведомство и участва в разработването на Военнонаказателния закон, както и в приемането на нов дисциплинарен устав за войската; от 1886 до 1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. Произвеждан е последователно в чин майор (1 април 1887), подполковник (2 август 1891) и полковник (2 август 1895); през 1895 г. издава книгата си „Сравнителна критическа студия“ за дисциплинарните разпореждания в българската, съседните и по-големите европейски войски. Към февруари 1892 г. е главен военен прокурор. През 1900 г. написва текст за нов национален химн, предназначен да замести „Шуми Марица“ — под натиска на цар Фердинанд I текстът не е приет за национален химн, но царят го приема за дворцов, като композитор на мелодията става Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор, а на 2 август 1912 г. — в чин генерал-лейтенант, като един от първите шест действащи офицери, удостоени с този чин (дотогава той се даваше само на офицери от запаса). По време на Балканската война (1912–1913) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
Последни години
Генерал-лейтенант Георги Агура умира на 10 февруари 1915 година в София. Погребан е в Софийските централни гробища.
Източници
- Уикипедия – Георги Агура
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 1 и 2
- Недев, С. – Командването на българската войска през войните за национално обединение
- Съединението 1885 – Енциклопедичен справочник