Иван Вълков Вълков е български офицер (генерал от пехотата) и политик — дългогодишен председател на Военния съюз, участник в Деветоюнския преврат (1923) и министър на войната (1923–1929).
Произход и образование (1875–1911)
Роден е на 19 януари 1875 г. в Казанлък, в семейството на търговеца на коне Вълко Юрдеков. На 14 януари 1896 г. завършва Военното училище в София (17-и випуск, 4-ти по успех от 104 випускници) и е произведен в чин подпоручик, служейки в 6-и артилерийски полк. Между 1900 и 1904 г. учи в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, а между 1904 и 1907 г. — в Николаевската генералщабна академия; през 1907–1909 г. е прикомандирован към Николаевската главна обсерватория в Пулково за практически занятия по астрономия и геодезия. В Санкт Петербург се запознава с Лидия Зудилина, за която по-късно се жени. След завръщането си преподава геодезия във Военното училище и Военната академия.
Балканска война и Първа световна война (1912–1918)
При мобилизацията за Балканската война майор Вълков е зачислен в щаба на Втора армия и участва в обсадата на Одрин като началник-щаб на Източния сектор — разработва инструкцията за водене на артилерийски огън, приложена при атаката на крепостта на 11–13 март 1913 г., и описва действията в издадена през 1914 г. книга. През Първата световна война е началник на оперативното отделение в щаба на Втора армия (1915–1916), командва 44-ти пехотен полк (1916–1917) и е началник-щаб на 7-а и 10-а пехотна дивизия (1917–1918).
Военен съюз и Деветоюнски преврат (1919–1923)
След войните е директор на Картографския институт. Един от основателите на Военния съюз (1919) и негов председател от 1920 до 1928 г. Активен участник в Деветоюнския преврат (9 юни 1923 г.), след който става министър на войната и е произведен в генерал-майор — член е на ръководния „Конвент“ на Военния съюз.
Министър на войната и обществена дейност (1923–1934)
Като министър на войната отговаря за военното участие в потушаването на Септемврийското въстание (1923); на 16 април 1925 г. е тежко ранен в главата при атентата в църквата „Света Неделя“. През 1925 г. по негова инициатива Народното събрание приема закон в помощ на пострадалите от войните, а при Петричкия инцидент (октомври 1925 г.) предприема дипломатически, не военни действия. В периода 1925–1927 г. премества Военната фабрика в родния Казанлък, полагайки основите на бъдещия „Арсенал“. На 27 декември 1927 г. издава заповед № 226 за реорганизация на армията; произведен е в чин генерал от пехотата през 1928 г. и обявява разпускането на вече отслабения Военен съюз. От януари 1929 г. до 1934 г. е пълномощен министър в Рим, период, в който участва в преговорите за брака между цар Борис III и принцеса Джована Савойска. Уволнен е от армията през 1934 г., върнат на служба и отново уволнен през 1937 г.; през 1940 г. се кандидатира за депутат в Казанлък, но губи изборите.
Последни години (1944–1962)
След 9 септември 1944 г. се укрива за известно време; арестуван е на 17 юни 1946 г. в Пловдив и последователно интерниран в трудововъзпитателни общежития (Ножарово, Белене). През 1954 г., по обвинение във връзка с репресиите от 1923 и 1925 г., е осъден на смърт, а присъдата е заменена с 20 години затвор — прекарва остатъка от живота си в затворите в Пазарджик и Стара Загора. Генерал от пехотата Иван Вълков умира на 20 април 1962 г. в затвора в Стара Загора; погребан е на място, а през 1970 г. е препогребан в Централните софийски гробища.
Източници
- Уикипедия – Иван Вълков
- Гърков, А. – Генералът от пехотата Иван Вълков – Живот, личност, дело, София, 1997
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 1 и 2
Допълнителна информация
Иван Вълков — Уикипедия
