Иван Константинов Попов (2 юли 1896 г., с. Сестримо, Пазарджишко – 24 август 1982 г.) е български артилерийски офицер, генерал-лейтенант. Участва в Първата световна война и е ранен и пленен при Яребична, завършва генералщабната академия в Берлин, ръководи Военната академия, а през 1940 г. е в делегацията за връщането на Южна Добруджа. След 9 септември 1944 г. е смятан за ръководител на тайната офицерска организация „Неутрален офицер“. Арестуван е през 1946 г., изтезаван е и през май 1947 г. е осъден на 15 години затвор. Реабилитиран е в началото на 90-те години, а през 1992 г. посмъртно получава чин генерал-лейтенант.
Първа световна война
От Военното на Негово Величество училище в София излиза през 1916 г. и на 5 октомври става подпоручик. Като взводен командир в 49-и пехотен полк, който според chr.bg е изпратен първо в Кюстендил, си спечелва два пъти Военен орден „За храброст“ IV степен – 2-ри и 1-ви клас. Наградите са присъдени през 1921 г. с заповеди № 355 и № 464 – съответно за втория и третия период на войната.
На 30 май 1918 г. е тежко ранен в боя при Яребична. Българските части там са отхвърлени от френско-гръцка атака след тринайсетчасов артилерийски обстрел и, по данни на chr.bg, след падането на върха се спасяват едва дванайсет души, които изнасят полковото знаме. Попов попада в плен и остава в Гърция до края на войната. От лагера успява да избяга през септември 1919 г.
Служба между войните
На 18 ноември 1919 г. е произведен в поручик и служи в 9-а пионерна дружина. Капитан е от 30 януари 1923 г., а известно време е и в 8-а жандармерийска дружина. През 1925–1926 г. следва във Франция, а през 1928 г. се дипломира във Свободния университет в София (днес УНСС). От 1928 г. е към Щаба на армията, през 1929 г. е помощник-началник на Хасковското военно окръжие, а от 1930 г. работи във Военната академия, която завършва през 1932 г. Същата година поема специална батарея в 3-ти армейски артилерийски полк.
Майор е от 1933 г. След отделение в 4-ти артилерийски полк завежда подофицерския отдел на Пехотната школа, после е началник на секция в Щаба на армията. През 1935 г. командва отделение във 2-ри дивизионен артилерийски полк (chr.bg го нарича командир на 2-ри артилерийски полк) и е инспектор на класовете във Военната академия. През 1936 г. е помощник-командир на 4-ти армейски артилерийски полк и е изпратен на обучение в Германия. На 6 май 1936 г. става подполковник, а през 1936–1937 г. учи в генералщабната академия в Берлин.
Втората световна война
В началото на 1938 г. временно оглавява Оперативното отделение в Щаба на войската. От 1940 г. е началник на Военната академия, участва в делегацията, която приема Южна Добруджа, и на 6 май същата година е произведен в полковник.
За 1940–1944 г. източниците не са единодушни. По Уикипедия от 1941 г. Попов е в Щаба на войската, а от 1944 г. – негов помощник-началник. Generals.dk дава Военната академия за 1940–1941 г., а за 1941–1944 г. го води като „Chief of Operations“ на Генералния щаб. На 6 май 1944 г. е произведен в генерал-майор. Единствено Уикипедия съобщава, че със заповед № 123 от 14 септември 1944 г. той е назначен за командир на 1-ви корпус до 23 септември. По-късно е в Пехотната инспекция и на 15 декември 1944 г. е уволнен.
Организацията „Неутрален офицер“
През 1946 г. Попов е началник на Военноисторическия отдел към Щаба на войската. Според chr.bg той е убеден, че България трябва да търси опора в западните демокрации, а не в Русия, и че новата власт е диктатура. Уикипедия датира създаването на нелегалната организация „Неутрален офицер“ през октомври 1945 г. и я свързва с група щабни офицери около Попов, която се цели в смяна на властта на Отечествения фронт и връщане на предишния ред. Chr.bg разказва как майор Рачо Станимиров заедно с А. Смолянов и П. Жечев търсят съдействието на Попов, как името е избрано, та организацията да не се свързва с партия или група, и как участниците си поставят за цел да се противопоставят на болшевизма в армията и да подготвят преврат, докато има действащи офицери, макар да признават, че без кръвопролитие няма да стане. Уикипедия добавя, че се стига до контакти с водачи на някои опозиционни партии, но организацията така и не развива дейност.
Арест, процес и затвор
Попов е арестуван през август 1946 г. По Уикипедия и по chr.bg под ръководството на ген.-майор Петър Вранчев е подложен на изтезания и губи разсъдъка си. В материал на Информационния център на Министерството на отбраната Вранчев, който оглавява военното разузнаване и контраразузнаване от 9 септември 1944 г., по-късно признава процесите срещу офицерите за своя „рожба“. Общото им ръководство се приписва на отдел „Военен“ на ЦК на БРП (к) с Георги Дамянов.
Американският представител в София Барнс съобщава в донесение от началото на 1947 г., че обвинителният акт е внесен на 11 декември 1946 г. и че процесът започва на 30 декември, но след прочитането на акта е отложен за неопределено време, защото болестта на Попов му пречи да присъства. Според Барнс признанията са изтръгнати с груби методи, които довеждат Попов до умопомрачение. Бележка към същата публикация посочва, че делото му е отложено до май 1947 г. и че тогава той е осъден на 15 години. Уикипедия назовава 21 май 1947 г. като ден на присъдата и го определя за ръководител на организацията, а chr.bg говори за 15 години строг тъмничен затвор.
Данните за броя на съдените се различават. Уикипедия пише за 27 души, изправени пред съда през 1946 г.; според decommunization.org през февруари 1947 г. са съдени 28 подсъдими; по Димитър Иванов през януари–май 1947 г. са осъдени 37 старши офицери; Информационният център на Министерството на отбраната, позовавайки се на друг сайт, говори за около 120 обвинени и за смъртна присъда на полк. Антон Кръстев; а бележка в американската публикация сочи седем осъдени офицери в самия процес. Следите към организацията според Иванов тръгват от признанията на полк. Марко Иванов след изтезания и от смъртта на подполк. Стоян Златев, адютант на ген. Димитър Велчев – Иванов я нарича самоубийство, а chr.bg, цитирайки Стефан Богданов, твърди, че Златев е убит в софийския затвор.
Процесът служи и срещу легалната опозиция. Водачът на БЗНС Никола Петков е обвинен, че е вдъхновил офицерския заговор, и на 16 август 1947 г. Софийският областен съд го осъжда на смърт. Chr.bg твърди, че арестуваните са принудени да посочат БЗНС „Никола Петков“, а американско донесение от август 1947 г. отбелязва, че нито Попов, нито ген. Кирил Станчев се явяват в съда по делото на Петков, което подхранва слуховете за жестокото им третиране.
Освобождаване, реабилитация и памет
Попов излиза от затвора на 25 август 1956 г. (chr.bg споменава само 1956 г.) и умира на 24 август 1982 г. – датата е една и съща в Уикипедия, chr.bg и generals.dk. Реабилитиран е през 1990 г. (само по Уикипедия), а през 1992 г. е произведен посмъртно в генерал-лейтенант. Женен е и има две деца. Оставя книгата „Дейността на българското главно командване през Втората световна война“. Chr.bg отбелязва, че негова снимка в интернет не се намира.
Не бива да се бърка с друг генерал Иван Попов, убит при атентата в църквата „Света Неделя“.
Звания
Подпоручик (5 октомври 1916), поручик (18 ноември 1919), капитан (30 януари 1923), майор (1933), подполковник (6 май 1936), полковник (6 май 1940), генерал-майор (6 май 1944), генерал-лейтенант (1992, посмъртно).
Източници
- Уикипедия – Иван Попов (генерал-лейтенант)
- Уикипедия – Неутрален офицер
- Chr.bg – Генерал Иван Попов Константинов – неутралният офицер с най-тежка присъда
- generals.dk – The Generals of WWII – Ivan Konstantinov Popov (Bulgaria)
- Информационен център на Министерството на отбраната – „Процесът „Неутрален офицер“. Разправа с достойните“ (8.7.2016)
- decommunization.org – „Репресии срещу офицерството“
- Димитър Иванов – „От Девети до Десети“ (omda.bg)
- Foreign Relations of the United States, 1947, Vol. IV – донесения на представителя в София Барнс (док. 108 и 125)
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 5 и 6, София, 1996, с. 111–112 (цитиран в Уикипедия)