Димитър Василев Айранов (6 септември 1893 г., Стара Загора – безследно изчезнал след осъждането му) е български офицер, генерал-лейтенант. През Втората световна война ръководи Военновъздушните войски на България (1941–1944 г.). Известен е и като спортен деец.
Произход и начало на службата
Роден е в офицерско семейство: баща му, полковник Васил Айранов, е от първото поколение офицери на следосвобожденската армия. Димитър тръгва по същия път и завършва Военното училище в София. Първият му офицерски чин – подпоручик – е от 22 ноември 1912 г., в разгара на Балканската война. Преминава през нея и през Междусъюзническата война (1913), а на 2 август 1915 г. става поручик. Във Войната от 1915–1918 г. е повишен в капитан на 18 септември 1917 г.
Служба между войните
През 20-те години чиновете идват с обичайното темпо – майор през 1924 г., подполковник през 1928 г. От 1929 г. е в свитата на цар Борис III. Оттам насетне кариерата му минава през технически и инженерни звена: през 1932 г. поема Автомобилната дружина, след това последователно 2-ри и 1-ви инженерен полк. На 6 май 1935 г. е произведен в полковник и същата година става началник на отдел в Инженерната инспекция (по данни на генерал-справочника generals.dk остава там до 1938 г.). От 1938 г. командва 4-та пехотна преславска дивизия със седалище в Шумен. През есента на 1940 г. частите му влизат във върнатата на България Южна Добруджа, а на 3 октомври 1940 г. Айранов е произведен в генерал-майор.
Командващ Военновъздушните войски
През 1941 г., след присъединяването на България към Тристранния пакт, военният министър ген. Никола Михов му поверява Военновъздушните войски заедно с противовъздушната отбрана. Според generals.dk той е и държавен подсекретар по въздухоплаването – от юли 1941 г. до 9 септември 1944 г. Според Уикипедия именно той изгражда мирновременната и военновременната организация на авиацията.
Най-тежкият период са съюзническите въздушни нападения над София и други градове от края на 1943 г. Англоезичната справка за бомбардировките над България описва боеве над столицата – на 20 декември 1943 г. например летецът Димитър Списаревски загива, след като с таран сваля американски бомбардировач. Обобщеният баланс в Уикипедия (23 убити български пилоти и 27 загубени самолета срещу 265 убити, 333 пленени и 185 свалени съюзнически самолета) е българска оценка; в англоезичната справка в текста са посочени 117 загубени съюзнически самолета за 1943–1944 г., а в нейното каре – 185, затова числата трябва да се четат с уговорка.
Съществен принос са и парашутните части. Според англоезичната справка за днешната 68-а бригада „Специални сили“ парашутна дружина е създадена със заповед на военния министър от 18 март 1943 г. и започва с около 287 души на летище Враждебна край София. Уикипедия описва същото като негово решение и го свързва също с началото на летище Граф Игнатиево през същия месец – две версии, които не си противоречат непременно, но разпределят заслугата по различен начин. На 6 май 1944 г. Айранов е произведен в генерал-лейтенант.
Спортна и обществена дейност
Извън армията името му е свързано със спорта. Подпредседател е на Българския автомобилен и туринг клуб, а през 1935–1937 и 1942–1944 г. е председател на Офицерския спортен клуб „Атлетик-Слава 23“ (АС 23) – столичен футболен клуб, основан през 1923 г. и закрит през 1944 г., който играе на собствено игрище в Борисовата градина.
Народен съд и изчезване
След 9 септември 1944 г. е освободен от служба (на 13 септември). Обвинението срещу него в Народния съд е, че не е организирал успешно защитата на София от бомбардировките. Данните за присъдата се разминават: според Уикипедия на 15 март 1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, наказанието е смекчено до 15, а по-късно до 8 години; според Rodbg.com присъдата е 15 години, също намалена впоследствие.
Разминаването продължава и за края му. Уикипедия и Rodbg.com пишат, че когато наближил краят на присъдата, роднините го чакали пред затвора, но той не се появил – убит е при неизяснени обстоятелства и официално е обявен за безследно изчезнал; Rodbg.com отнася това към 1950 г. Генерал-справочникът generals.dk дава друга версия: осъден на смърт и екзекутиран на 18 ноември 1950 г. Публикация на Георги Пешев (2017) го включва сред екзекутираните в нощта на 1–2 февруари 1945 г. Достоверно установена дата и причина на смъртта в тези източници няма.
Звания и награди
Чинове: подпоручик (1912), поручик (1915), капитан (1917), майор (1924), подполковник (1928), полковник (1935), генерал-майор (1940), генерал-лейтенант (1944).
Български отличия: орден „Св. Александър“ (III, IV и V степен), орден „За военна заслуга“ (от II до V степен), орден „За заслуга“, медали за войните от 1912–1913 г. и 1915–1918 г. Чуждестранни: италианската „Корона на Италия“, германският „Германски орел“, унгарската „Унгарска корона“ и словашките „Кръст на победата“ и „Княз Прибина“.
Източници
- Уикипедия – Димитър Айранов
- Rodbg.com – Генерал-майор Димитър Айранов – командир на Военновъздушните на Негово Величество войски, роден преди 127 години (06.09.2020)
- generals.dk – The Generals of WWII – Dimitar Vasilev Ayryanov (Bulgaria)
- Уикипедия (англ.) – Bombing of Bulgaria in World War II
- Уикипедия (англ.) – 68th Special Forces Brigade (Bulgaria)
- Георги Пешев – „Извънреден съд ликвидирал българския елит през 1944/45 г.“, Security Decisions 21 (04.02.2017)
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, София, 1996, с. 17 (цитиран в Уикипедия)