Никола Хаджипетков (28 януари 1891 г., Търново – 6 ноември 1949 г., София) е български офицер, генерал-лейтенант. В годините, когато България връща Южна Добруджа и се присъединява към Оста (декември 1938 – август 1941 г.), е началник на Щаба на войската. Според Уикипедия напуска поста заради несъгласие с тази политика. След 9 септември 1944 г. е арестуван, но Народният съд го оправдава. През 2021 г. Велико Търново го удостоява посмъртно със званието „Почетен гражданин“.
Начало на военната служба
Роден е в Търново. Военното училище в София завършва през 1910 г. и получава първия си офицерски чин – подпоручик (4 септември) – със служба в 18-и пехотен полк. В Балканската война води рота от същия полк, а на 5 август 1913 г. е повишен в поручик. През Първата световна война командва тежкокартечна рота, през март 1917 г. става капитан, а през март 1918 г. застава начело на школата за картечници към Първа армия. През 1919 г. води курса по картечно дело във Военното училище.
Служба между войните
През 20-те години съчетава строева и щабна работа. Майор е от 12 август 1920 г., а през 1925 г. – подполковник и завършва Военната академия. Следват секции в Щаба на армията, първа жандармерийска дружина (от октомври 1926 г.), след това учебната дружина в школата за командири на роти, батареи и ескадрони, както и преподавателски и ръководни длъжности в Стрелковата школа. Полковник става на 6 май 1931 г.
Следващите години го връщат в родния му град: командването на 6-и пехотен търновски полк му е поверено на 10 май 1932 г., а по-късно ръководи и Пехотната школа във Велико Търново. По данни от блога „Старо Търново“ там председателства комитета за стогодишнината от Велчовата завера (1835–1935) и подпомага изграждането на паметника „Майка България“ и на военния клуб. През май 1935 г. застава начело на Военната академия, а от април 1936 г. командва 8-а пехотна тунджанска дивизия. Краят на 1936 г. го заварва начело на военните учебни заведения. По-нататъшният му път е описан различно: Уикипедия го поставя на чело на Военното училище от 5 април 1937 г., а generals.dk и valka.cz – като „началник на курсовете за обучение на офицери“ през 1936–1938 г. Генерал-майор е от 6 май 1937 г.
Началник на Щаба на войската
Първо, през март 1938 г., е помощник-началник на Щаба, а на 10 декември същата година застава начело на него – двадесет и петият в списъка на началниците на Щаба на войската, наследник на Йордан Пеев и предшественик на ген. Константин Лукаш. Чинът генерал-лейтенант получава през май 1940 г. Към ръководството му се отнасят преработването на плана за военновременно развръщане и продължаващото превъоръжаване на армията.
На 11 септември 1940 г., в навечерието на навлизането в Южна Добруджа, като началник-щаб издава заповедта за заемане на изходните положения; операцията е описана от Информационния център на Министерството на отбраната като образцово проведена. Следващата година обаче той се оказва в разрез с курса на правителството. Според Уикипедия не приема присъединяването на страната към Тристранния пакт и сам иска да бъде освободен; денят на излизането му в запаса е 11 август 1941 г. и в генерал-справочника generals.dk. Наследява го ген. Константин Лукаш.
След 1944 г.
След 9 септември 1944 г. е арестуван и отведен на разпит в СССР. През март 1945 г. пети върховен състав на Народния съд го оправдава и на 15 април същата година е освободен. Умира на 6 ноември 1949 г. в София; място и причина на смъртта generals.dk не посочва.
Памет
С решение на Общинския съвет на Велико Търново (протокол № 21 от 22 март 2021 г., решение № 525) Хаджипетков е сред 37 родени в града генерали, на които е присъдено посмъртно званието „Почетен гражданин“; той е под № 25 в списъка.
Бащиното му име се среща в два варианта: в Уикипедия уводният ред го назовава Никола Петков Хаджипетков, а биографията – Никола Николов; generals.dk пише „Nikolov“ в латиница, но „Петков“ в кирилското име.
Звания и награди
Чинове: подпоручик (1910), поручик (1913), капитан (1917), майор (1920), подполковник (1925), полковник (1931), генерал-майор (1937), генерал-лейтенант (1940).
Отличия: орден „За храброст“ IV степен (1-ви и 2-ри клас), орден „Св. Александър“ – III степен без мечове и V степен с мечове по средата, и орден „За военна заслуга“ – II и V степен на военна лента.
Източници
- Уикипедия – Никола Хаджипетков
- Старо Търново (блог) – Генерал-лейтенант Никола Николов Хаджипетков (28.01.1891 – 06.11.1949), Грета Костова-Бабулкова
- generals.dk – The Generals of WWII – Nikola Nikolov Hadzhipetkov (Bulgaria)
- Valka.cz – General-leytenant Nikola Hadzhipetkov (1891 – 1949) – тема във форума
- Уикипедия (англ.) – Chief of the Defence (Bulgaria)
- Национален военноисторически музей – рубрика „Военен календар“ (публикация във Facebook) – Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков, роден на 28 януари 1891 г. в Търново
- Информационен център на Министерството на отбраната – „С образцова операция Българската армия навлиза в Южна Добруджа“ (Радослав Симеонов, 17.10.2020)
- Община Велико Търново – Протокол № 21 от 22.03.2021 г., Решение № 525 – удостояване със звание „Почетен гражданин на град Велико Търново“
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 7, София, 1996, с. 28 (цитиран в Уикипедия)
- Ташо Ташев – „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, с. 149 (цитиран в Уикипедия)