Васил Тенев Бойдев (1 януари 1893 г., Казанлък – 23 април 1984 г.) е български офицер, генерал-лейтенант. От 1936 г. ръководи Въздушните войски, а от 11 август 1941 до 11 май 1944 г. командва Пета армия във Вардарска Македония. През 1945 г. е осъден от Народния съд, а след излежаване на присъдата е интерниран в Троян, където живее до смъртта си.
Произход и начало на службата
Бойдев е син на полковник Теню Бойдев и брат на подполковник Антон Бойдев. Като кадет от 1905 г. завършва Военното училище през 1912 г. и е произведен в подпоручик. Започва в конницата – 1-ви ескадрон на 4-ти конен полк, учи във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня (1913). В Балканските войни е адютант на генерал Велчев, а в Първата световна война командва картечния ескадрон на 4-ти конен полк.
Служба между войните
След Военната академия (1922–1925) преминава през 7-и конен полк и пограничен участък, а от 1927 г. е в Генералния щаб и преподава тактика, стратегия и снабдителни служби във Военната академия и във Военното училище. Следват служба като началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия (1928), началник на въздухоплавателното училище (от 26 ноември 1930 г.), командир на 1-ви конен полк (1931), началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1933) и на 2-ра военноинспекционна област (1934), командир на 9-и пловдивски полк (1935) и началник на Военното училище (ноември 1935 – октомври 1936).
Началник на Въздушните войски
Начело на Въздушните войски застава на 6 октомври 1936 г. и през близо пет години работи за възстановяването им – забранени след Ньойския договор.
През есента на 1939 г. цар Борис го изпраща в Москва с поръчението да търси оръжие за армията. Според Уикипедия преговорите пропадат, защото съветската страна иска договор за взаимопомощ, а София е готова единствено на пакт за ненападение; при същата мисия Бойдев помага за освобождаването на български летци, учили в Полша и задържани в СССР. България закупува оръжие от Германия. Според същия източник през зимата на 1941 г. е изпратен в Брашов и договаря с фелдмаршал Лист статута на България като невоюваща съюзница, така че страната не взема участие в нападението срещу Югославия и Гърция. Според анотацията към мемоарите му през 1941 г. той води и преговорите за споразумение и протокол за навлизането на германските войски в България, а в Германия се среща многократно с Херман Гьоринг.
Пета армия и оставка
На 11 август 1941 г. (според анотацията към мемоарите му – през 1942 г.) поема Пета армия в окупираната Вардарска Македония. Не споделя силно прогерманската линия на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев и подава оставка, с която на 11 май 1944 г. преминава в запаса (по Националния военноисторически музей – през април 1944 г.).
След 1944 г. и спомените му
През 1945 г. Народният съд го осъжда и го изпраща в лагер. След изтичане на присъдата е интерниран в Троян, където живее със съпругата си до края. Датите на живота му не са еднакви във всички източници. За смъртта му се посочват 23 април 1984 г. (Уикипедия, Информационен център на МО), 21 април 1984 г. (Pan.bg) и 1983 г. (Национален военноисторически музей). Рождението е на 1 януари 1893 г. в повечето публикации и на 21 януари 1893 г. по Pan.bg.
Според Уикипедия спомените си Бойдев написва в Троян през 1969 г., а според издателството на книгата са записани и обработени от негов приятел – Венелин Димитров – през 1964–1967 г. Публикувани са частично в сп. „Летописи“ (1994–1995) под заглавие „От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят“ в подготовка на Иван Пейковски и като книга – „От поручик до генерал. Спомени“ (Военно издателство, 2012, 284 с.). Автор е още на „История на Първата световна война“, „Конница и авиация“, „Тактика на конницата“, „История на Девети пехотен полк“ и на „Тактически задачи по снабдяването“ (Военна библиотека, № 68; София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1930), написан в съавторство с Ничо Георгиев.
Звания и награди
Подпоручик (1912), поручик (1914), ротмистър (1917), майор (1923), подполковник (1927), полковник (1934), генерал-майор (1940), генерал-лейтенант (1943). Отличен е с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас, „Св. Александър“ (V степен с мечове във войната, III и IV степен в мирно време), Народен орден „За военна заслуга“ III и IV степен, италианския орден „Аквила Романа“ I степен (1943), германския „Орел“ I степен и знаци за 10 и 20 години безупречна служба.
Източници
- Уикипедия – Васил Бойдев
- Уикипедия (английска) – Vasil Boydev
- Информационен център на Министерството на отбраната – Генерал-лейтенант Васил Бойдев (armymedia.bg, 1.4.2018)
- Национален военноисторически музей – рубрика „Военен календар“ – януари, Васил Бойдев (1893–1983)
- Pan.bg – Знаете ли, че: На 21 януари 1893 година е роден генерал Васил Бойдев
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, София, 1996, с. 87–88 (цитиран в Уикипедия)
- Възпоменателен сборник – 32. випуск на Военното на Н. В. училище (1905–1912–1938), София, 1938, с. 103 (цитиран в Уикипедия)
- Иван Пейковски – „Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят“ – сп. „Летописи“, 1994–1995 (цитиран в Уикипедия)
- Хеликон (helikon.bg) – „От поручик до генерал. Спомени“, Васил Бойдев, Военно издателство, 2012 (анотация на книгата)
- Алба Букс (alba-books.com) – „Тактически задачи по снабдяването“, Васил Бойдев и Ничо Георгиев, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1930 (антикварно предлагане, титулна страница)
Допълнителна информация
Васил Бойдев — Уикипедия
Генерал-лейтенант Васил Бойдев — Информационен център на МО
