Антон Кръстев Иновски (18 октомври 1894 г., с. Уланци, Велешко – 15 септември 1947 г., София) е български офицер, подполковник, а според част от публикациите – полковник. Служи в царската армия, а през 1945 г. става главният идеолог на конспиративната организация „Цар Крум“, която се стреми към военен преврат срещу властта на Отечествения фронт. Осъден е на смърт и обесен.
Служба до Втората световна война
Селото Уланци край Велес по това време е в пределите на Османската империя. Офицерският му път започва с чин подпоручик на 5 октомври 1916 г. Първо е в 61-ви пехотен полк, после във врачанския 35-и, а от 1921 г. – в драгоманската дружина на 25-и полк. През 1923 г. е сред офицерите, които арестуват и разпитват Александър Стамболийски, свален от власт при Деветоюнския преврат.
През 1928 г. става помощник-началник на 1-во софийско бюро, после се връща в драгоманците и в търновския 6-и пехотен полк. В 1931 г. е прехвърлен на 15-и пограничен участък, а от 1933 г. пак е в 25-и полк, като командва негова дружина. През 1934 г., вече майор, ръководи снабдяването в Главното интендантство, през 1935 г. е при Столичното комендантство, а през 1936 г. заема длъжност началник на пограничната секция при щаба на 1-ва софийска дивизия.
Втората световна война
Докато траят военните действия, подполковник Кръстев е назначен в щаба на 14-а пехотна дивизия (1943) и отново в 25-и полк. През 1945 г. минава към 1-ва отделна армия.
Организацията „Цар Крум“
През 1945 г. Кръстев основава тайната военна организация „Цар Крум“ и е най-влиятелният ѝ идеолог. Според Уикипедия целта ѝ е да се свали с военен преврат правителството на Отечествения фронт и страната да се насочи към западните демокрации.
През 1946 г. организацията е разкрита. По Уикипедия седмина от водачите ѝ са на подсъдимата скамейка от 5 до 15 август същата година, а според календарна справка процесът срещу „военната конспирация „Цар Крум““ започва на 5 август 1946 г., като Кръстев е осъден на смърт, а шестимата му съподсъдими получават затвор. Същият източник отбелязва, че през 1946 г. Кръстев е освободен от служба, а по-късно е осъден на смърт и обесен – на 15 септември 1947 г. Информационният център на Министерството на отбраната и един публицистичен сайт го назовават полковник и го свързват със смъртна присъда в процесите срещу офицери, които са известни като „Цар Крум“, „Военен съюз“ и „Неутрален офицер“; дата на присъдата там не е посочена. Общото ръководство на тези процеси се приписва на отдел „Военен“ на ЦК на БРП (к) с Георги Дамянов.
Памет и семейство
След 1989 г. името му е дадено на улица в София – по искане на съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, прието от Столичния общински съвет. В столичния квартал Красно село има паметна плоча на къщата, в която е живял; надписът го нарича полковник и основател на антикомунистическата военна организация „Цар Крум“, разделил съдбата на народа си и екзекутиран чрез обесване на 15 септември 1947 г. Годината на поставянето ѝ не е посочена – в регистъра на паметниците е отбелязано само „след 1989 г.“.
Съпругата му Милица е племенница на Петър Дървингов; децата им са Кръстьо и София.
Звания
Подпоручик (5 октомври 1916), поручик (30 май 1918), капитан (30 януари 1923), майор (26 август 1934), подполковник (6 май 1937).
Източници
- Уикипедия – Антон Кръстев
- Регистър на паметниците на София – Антон Кръстев Иновски, паметна плоча. Военен паметник
- desebg.com – справка „Август“ (начало на процеса „Цар Крум“, 5 август 1946 г.)
- Информационен център на Министерството на отбраната – „Процесът „Неутрален офицер“. Разправа с достойните“ (8.7.2016)
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 3 и 4, София, 1996 (цитиран в Уикипедия)