Никола Кочев Наков (24 февруари 1892 г., Враца – 1945 г.) е български офицер, генерал-лейтенант. От 11 април 1942 до 13 септември 1944 г. командва Първа българска армия. Уволнен е в първите дни след 9 септември 1944 г. и малко по-късно е осъден на смърт от Народния съд. Датата и обстоятелствата на екзекуцията не са еднакви във всички източници.
Начало на военната служба
През 1913 г. завършва Военното училище в София и е произведен в подпоручик. Първото му назначение е в бдинския 3-ти пехотен полк; след това минава през битолския 54-ти полк и пак се връща в бдинския. Поручик е от 2 август 1915 г., капитан – от 18 септември 1917 г., майор – от 6 май 1924 г., подполковник – от 6 май 1928 г.
Служба между войните
През 1929 г. става адютант на военния министър. През 1932 г. води дружина при Школата за запасни офицери в Княжево, а през 1934 г. получава 4-ти пехотен плевенски полк. На 6 май 1935 г. е произведен в полковник и в същата година става началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1938 г. поема самата дивизия, която ръководи според generals.dk до 1942 г. На 3 октомври 1940 г. е произведен в генерал-майор.
Командир на Първа армия
Първа българска армия е под негово командване от 11 април 1942 до 13 септември 1944 г. На 6 май 1944 г. е произведен в генерал-лейтенант. Заповедта от 13 септември 1944 г. го уволнява с мотив „навършена 25-годишна служба“, но според Уикипедия тя и заповедта от 14 септември са всъщност началото на първото прочистване на „реакционните елементи“ от армията.
Народен съд и екзекуция
Според Уикипедия смъртната му присъда идва от Четвърти върховен състав на Народния съд. По generals.dk присъдата е произнесена през 1945 г., а екзекуцията – на 1 февруари 1945 г. Няколко публикации (zonanews.bg, epicenter.bg, actualno.com, „Един завет“) го включват в списъка на 47 генерали и висши офицери, чиито смъртни присъди са прочетени на 1 февруари 1945 г. от Първи и Втори върховен състав и са изпълнени през нощта на 1 срещу 2 февруари край Орландовци, до Централните софийски гробища; в тях не е посочено кой състав е съдил него. Информационният център на Министерството на отбраната обаче го нарежда сред шестимата генерали, убити на 15 март 1945 г. след присъдите на Четвърти състав. Така датата остава спорна – 1 февруари или 15 март 1945 г. – и текстът не избира между двете.
Звания
Подпоручик (1913), поручик (2 август 1915), капитан (18 септември 1917), майор (6 май 1924), подполковник (6 май 1928), полковник (6 май 1935), генерал-майор (3 октомври 1940), генерал-лейтенант (6 май 1944).
Източници
- Уикипедия – Никола Наков
- generals.dk – The Generals of WWII – Nikola Kochev Nakov (Bulgaria)
- Информационен център на Министерството на отбраната – „Шестима наши генерали са убити на 15 март 1945 г.“ (21.3.2021)
- Zonanews.bg – „Кървавият 1 февруари 1945 г. – 80 години от незаконния „народен съд“…“
- Epicenter.bg – „Кървавият 1 февруари 1945 година – Народният съд изпраща на разстрел 150 души от елита на България“
- Actualno.com – „Най-масовата екзекуция на Народния съд на български офицери и политици“
- Един завет – „Памет: Годишнина от „народния съд““ (1.2.2010)
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 3 и 4, София, 1996, с. 307 (цитиран в Уикипедия)