Филип Тотю войвода. Автобиография, спомени, писма, документи, легенди, предания, песни, фотографии и др.

Вместо предговор
Тази книга е плод на почти целия ми съзнателен живот. Започна от детството ми с разказите на дядо сред една „Хайдушка поляна“ в гората край моето родно село Ресен, дето отсядал „някой си Тотю войвода от Балкана със своите юнаци“. Тя продължи на кладенеца сред изчезналото турско село Келе-менча (Калиманица), за това как този Тотю наказвал лошите турци. Разказите на дядо вървяха с мене до оня момент преди двадесет и осем години, когато реших да събера в една книга всичко за легендарния войвода Филип Тотю и това решение стана работа ежедневна, ежечасна. Дано да съм сполучил! Книгата се състои от две части.
Първата част са спомените на войводата Филип Тотю. Като основа на тия спомени е използван ръкописът, съхраняван в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Български исторически архив, във фонд 123, II В 536, т. е. в ръкописното наследство на видния деец на освободителното ни движение през Възраждането и книжовника след Освобождението Филип Симидов (1852, Търново – 1925, Русе). Този ръкопис вероятно е предпоследният вариант от записките на Симидов, преди да създаде и отпечата през 1900 година своята книга „Прочутият Филип Тотю войвода“. Черновата на самата книга не е запазена. Необходимо е да се отбележи, че Симидов не включва в книгата си отделни периоди от живота на войводата, а прибавя свои спомени и разсъждения. Ръкописът II В 536 носи непосредствения войводов разказ. В НБКМ – БИА се съхраняват още няколко ръкописа със спомените на войводата, записани от Филип Симидов, но те не са така завършени, както ръкописът II В 536. Всички те се намират във фонд 98, т. е. във фонда на Филип Тотю. Определено може да се каже, че тия ръкописи са по-ранни варианти на онова, което войводата е диктувал на Симидов. Много ценни в тях са и спомените му за хората, с които е работил за освобождението на България. От тия ръкописи трябва да се спомене най-напред този, носещ сигнатурата ф. 98 II, А 9617 А, който е добре обработен. Заслужава внимание и ръкописът ф. 98, II В 8617 Д, който е първа част на ръкописа II А 8617 А. Ръкописът II А 8617 А е озаглавен „Записки на Филип Тотю войвода“. Първоначално заглавието е започвало с „Биография“, но Симидов го задрасква и добавя с молив „Записки“. На тая страница е отбелязана и една подробност – „Русе, 1896, 15 август“, което може да означава началната дата, когато войводата започва да диктува своите спомени. Фондът на Филип Тотю съдържа още доста негови спомени и разсъждения, писма, документи и песни, които той е пял, ненамерили място в съчинението на Симидов. Много от тях са съвсем първични, без външна намеса и затова са много ценни. Те също са включени в настоящата книга.
Филип Симидов обаче не е единственият, който се заема да запише и обработи в книга спомените на войводата. Пръв прави това Никола Живков (1847, Търново-1901, Варна) – политически, просветен и книжовен деец преди и след Освобождението. От него са останали три ръкописа. Първият се пази в архива на войводата (НБКМ-БИА, ф. 98, IIА 8617 С). Една част от този ръкопис е непосредствен разказ на Филип Тотю за неговия живот до 1864 г., когато той емигрира в Румъния. В тази част Живков записва точно разказа на войводата и тя наистина се възприема като изповед. Тъй като много моменти от живота на Филип Тотю липсват в текста на Симидов, записките на Живков естествено попълниха тия празнини. Втората част на ръкописа (за живота на войводата от 1864 до 1867 г.) Никола Живков е оформил като свое произведение — изчезнал е разказът на войводата. Така са написани и двата варианта на Филип-Тотювата биография, намиращи се в архива на самия Живков (НБКМ -БИА, ф. 294, а. е. 6, л. 3 – 105). В тези ръкописи животът на войводата е проследен до отиването му в Одеса, т. е. докъм 1869 година. Вероятно Филип Тотю започва да разказва живота си на Живков още когато, затворен в един букурещки хотел през пролетта на 1876 г., се е готвел да вземе участие в Сръбско-турската война. После през 1884 г., когато в Русе двамата отново се сближават, сигурно разказите са продължили. Живков също е имал намерение да публикува книгата си, и то още преди Освобождението. Това личи от отделни моменти в текста на последните варианти, а и от началото на първия вариант, където съществува въведение-обръщение към читателите на книгата. Ала обстоятелствата се стичат така, че Симидов надделява и войводата определя него за свой биограф.
И така, предложените тук спомени на легендарния войвода Филип Тотю са най-автентичното, което е достигнало до нас за неговия живот и за хората, с които той е общувал.
Втората част на книгата не е само обикновени бележки на съставителя, а сборник от документи, писма, журналистически бележки, доклади на дипломатически служители, спомени на съвременници и на техни наследници, песни, легенди, поверия и други материали, които е сътворил за него нашият народ и е запазила народната памет.

източник: knigabg.com, връзка към статията – линк

---

Прочутият Филип Войвода

---

По стъпките на Филип Тотьо

---

Филип Тотю
Личност. Дейност. Документи

---

Филип Тотю По случай 100 години от минаването на четата, битката при с. Върбовка и 60 години от смъртта му

---

Филипъ Тотю

---

Филип Тотю
Хвърковатият (1830-1907)

---

Научна сесия „160 години от рождението на воеводата Филип Тотю“

Сборник

Автор: Колектив
Издателство: Общински народен съвет гр. Две могили
Година на издаване: 1990
Страници: 115

---