Материал от 03.03.2015, източник: lentata.com.

Днес се навършват 137 години от Освобождението на България от турско робство. Тъй като силно вярваме в думите, че „Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори!”, се свързахме с проф. д-р Божидар Димитров. Той ни припомни защо е важно да помним датата 3-ти март, както и историята на страната ни.
Какво ще ни кажете за датата 3-ти март? Трети март е национален празник на страната. На тази дата беше решена главната историческа задача, която стоеше пред българския народ в течение на 484 години, а именно възстановяването на българската държава.
Днес честваме 137 години от Освобождението на България от турско робство. Но имайки предвид властта, дадена на ДПС, не сме ли отново под едно своеобразно робство? ДПС имаше неправомерно голямо участие в политическия и икономически живот на страната.
Каква е разликата между България преди Освобождението и днешната? Огромна. Българският народ беше около 2 милиона души при Освобождението. Днес е над 8 милиона души само български граждани. 7 милиона в страната и 1 милион в чужбина.
Освен това България удвои територията си при Освобождението. България удвои територията си през 1885 г. А през 1912 г. прибави към територията си днешите южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийки, южните части на Бургаски и Хасковски окръг.
Имат ли българите национално самосъзнание? Както казах, българите са 8 000 000 само български граждани и още четири милиона в Молдова, Украйна, Македония, Западните покрайнини, Турция, Гърция, Албания и Косово. Преобладаващата част от българите имат високо национално самосъзнание.
Опитва ли се някой да подмени българската история, кой и защо? Да, да! Много и непрекъснато. Някои го правят от глупост, други – понеже им плащат от чужди сили. Има какво да спечели Скопие от подмяна на историята. Утвърждаване на фалшивата македонска национална и държавна идентичност.
Източник
lentata.com — оригиналната публикация е посочена в архивния материал.
Бележка
Текстът е архивен материал и предава изразените в оригиналната публикация позиции и оценки на проф. Божидар Димитров.