(от Панайот Хитов)
Събирането на една хайдушка чета: нужно е най-напред другари, които ще се решат да умрат за правдата, добре да премислят дали ще могат да са удостоят да изпълнят обещаните си думи, без което не е възможно да се съберат и да тръгнат
Таз дружина най-напред, като се събере трябва да размисли, че за тях трябва по-обширен план. Тия трябва най-напред да имат добър предводител, които да може да ги предвожда, колкото е възможно нашироко, за да не би да се задържат все на едно място, за да се неотчая(неотегчи б.р.) от тях околното население и им узнае пътищата и местата по които те пребивават, и ги издаде или избие самото околно население. Ако няма такъв човек помежду им, който да ги води надалеко, трябва да ходят твърде тайно и да нагазват по-малко в непознати места, и пак да се връщат назад в познатото им място, защото тия в познатото си място могат да играят ролята си най-добре, защото там им е познато мястото и човеците. Затова трябва всяка чета да има своите предели и момците стават опитни и излизат от тях нови и практични войводи и вече им са познати местата.
1-во При първото им събрание трябва да помислят и да скроят план за зимуване, къде ще презимуват, защото нашите места са студени и падат дебели снегове и неможе зиме да се действа с малко другари освен тайно по някои сигурни места, където да са улеснени с всичко, и пак да имат план за противен(лош) случай за избягване и другото им място да е вече приготвено.
2-ро Трябва да си определят време, колко време ще ходят заедно и с каква цел и какъв ред ще държат за добрият си порядък. Първо войводата е длъжен с байрактара си заедно да показват на момците как да си държат пушките, как да се опасват, как да си обуват цървулите и как да се стягат под коленете – умерено да си стягат краката за да не се налива кръвта долу в стъпалата им, че ще им оттекат краката от многото вървене.
3-то Да им покаже, всеки момък да знае да си разглобява пушката и я почисти, и пак да намести всичко на място.
4-то Да ги научат каквито пушки и да имат да могат сами да си правят фишеците.
5-то Да се потрудят да снабдят момците с всички нужни припаси, фишиклии саби или ятагани, кой за което е способен.
6-то На всеки момък торбата да е добре направена за да не му додева(пречи) докато върви. Всеки трябва да има в торбата по един калъп сапун и по една риза на гърба си и една в торбата. Като намерят свободно време да облекат праната а кирливата да операт. Така също трябва да има всеки игли и конци и бръснач за бръснене.
7-мо Да им припомня често за икономия на фишеци и хляб.
8-мо Когато се сдобие с повече барут и му позволява мястото да ги учи да бият на нишан и бързо да пушкат(стрелят).
9-то Дето се задържи денем да денува, да им покаже позицията, като разгледа от къде може да ги нападне неприятелят им. Като ги разпореди да се отморят да им покаже и нареди стражата си.
10-то Нареждането: стражата, трябва да бъде най-изкусно наредена според мястото ето как: ако е мястото някое високо да може да се види от далеко, като им покаже непрестанно да си неотклоняват очите от определеното място дето ще гледа стражата и му каже да не смее да са занимава в същото време с нещо друго или да си гледа оръжието или да го чисти или да се пощи, че ако се загледа неще види неприятеля си начаса и като му се заповяда да се пази същият стражар да е затулен или у шума или зад камък или зад бряг или в тревата. Да не би да се случи тъй също и неприятелят да гледа от някъде с далекоглед и ги види и си направи планът и ги причака на тръгване и ги удари и разбие ненадейно. Като нареди таз стража, която казахме че ще гледа надалеко, трябва да нареди и друга близка стража, която ще гледа близо около дружината колкото позволява мястото данеби да се приближи някой ненадейно през шумата или по някое ниско място от където не може да го види първата стража, която гледа надалеко, за да не нагази някои от момците ненадейно и ги види и побегне или ако е от неприятелска, да ги удари подир това. Трябва да определи пък други, който ще преглежда стражите да не заспат и да ги променя на определеното им време.
11-то С първото запиране за отмаряне или заденуване, трябва да казва на момците само на едно определено място да ходят по нужда. Друго да се каже на момците никой да не излиза без питане от вътрешната стража навън, за да не би да се случи да побегне някой от момците и вътрешната стража без позволение никого не трябва да пуска навън от нейната линия, без знакът който трябва да и се покаже.
12-то Преди да идат стражарите, трябва да им е прегледано оръжието, дали е чисто и им се поръча ако се появи ненадейно неприятелят и нямат време кога да известят на секундата да стрелят на него, защото ако се затърчът да явят, неприятелят ще ги удари в гръб. Тъй като мястото е съвсем близо, ако стражата наша стреля на тях, тия ще се смутят и колкото и да са решили да нападат все ще се повъзпрат и нашата втора стража ще дойде на помощ и момците, колкото и да са заспали ще се събудят, приготвят и ще посрещнат неприятеля си и ще го разбият, защото неприятелят трябва да напада отвън а нашето място всеки път трябва да бъде избрано – дето ще се спреме да денуваме или да отмаряме трябва да избираме яко място за всеки случай.
13-то Дружината ако е малка от 10, 8 или 12 момъка, тогава само войводата с байрактара са достатъчни да прегледват и нареждат момците. Ако ли са 20,25,30 или 50 тогава трябва на всеки пет момъка да се определи по един по практичен да се разпорежда с петтех и като седнат да отмарят някъде, всеки с определените си момци да сяда отделно. Тъй също като ще вървят трябва всеки да пази своите момци, защото тяхното ходене е все през ноща и местата не им позволяват да вървят един до друг ами вървят един след друг и се проточват и лесно се изгубват от последните някой, затова трябва на пет по един да пази.
14-то Като тръгнат на път да не смеят да говорят да не ги чуе някой от далеч или пък ако има нещо близо до тях не ще могат да го чуят. Трябва да им се каже да наместят оръжието си да не дрънка. Ако е месечина и се съмняват да не ги види някой от далеч да държат пушките долу да не бляскат от далеч.
15-то Войводата винаги като ще тръгва на път трябва добре да премерва разстоянието додето има да стигне, да не би да се излъже и не успее да стигне на определеното място за което е мислил и остане на някое слабо и не яко място и го намери неприятелят му и твърде лесно ще го разбие като не му помага позицията.
16-то Всеки път трябва войводата да гледа да се спира на такова място, където има вода и гора. Ако се случи да испадн на безводно място да казва на момците да не ядат, само но малко да закусват за да могат да издържат на жаждата. Да не г принуди жаждата да отидат без време да търсят вода, че може да се случи зло за тях.
17-то Длъжен е войводата да гледа да не остане без хляб. Да се дели хляба и яденето по равно на всички. Всеки път да напомня на момците да икономисват хляба, докато не набавят хляб никак да не изядат всичкият си хляб. Само един – два залъка да изяждат. Когато преминат покрай вода да им не дава да пият, защото жадни могат да вървят но гладни немогат. Да им каже да се опасват стегнато и да се задържат да не ходят по нужда доколкото е възможно, за да не им се изпразнят стомасите и им прималее и спрат, не ще могат да вървят нито пък са за бой.
18-то Всеки път като вървят и стигнат до някоя вода и искат или да пият или да минат, трябва да се спрат малко по-назад и да се отделят малка група от тях, според множеството им, и да отидат да пият вода, а другите да седят приготвени със пушките в ръце за да не се случи мястото завардено от неприятелят им и ги удари неприготвени. Така трябва да се вардят едни други дорде се напият с вода. Ако ли пък ще минават някоя съмнителна река пак тъй също, едни да вардят приготвени за бой, другите да минават, като минат от тях полвината и се приготвят за отбрана, тогава да минават и другите.
19-то Войводата е длъжен, щом се приближи до някое съмнително място, дето изглежда че може да пази неприятел, да се спре по далеко и да покаже на момците че това място е съмнително и да бъдат внимателни, или пък ако е мястото съвсем тясно и неможе да се заобиколи от голямата темнота, тогава трябва да се спре и тъй тайно да се ходи, и да поръча на момците да се пазят да не говорят и да не кашлят, тютюн да не пушат докато се ослушват добре дали ще чуят нещо.
20-то И още никак да не дава на открито място да пушат тютюн и да палят кибрит, че може да. ги види някой ненадейно или да се случи та ги удари неприятелят. Само като са на сигурно място тогава може да се говори и пуши тютюн.
21-во Длъжен е войводата да се пази и да не пие никакво питие за да се намира винаги в бистър ум, за да може да управлява другарите си. Така също трябва да бъде и байрактарът му, но в същото време трябва да пази и момците си, да не би намерили нейде вино или друго питие и се напият, защото за тях е всяка минута опасна. Само когато са някъде на добро, осигурено място тогава може да им се даде да пият и то със мярка пак да не се опият. Да се зарекат да не пият нищо дорде ходят по хайдутлук то ще бъде много по-добре за всичките другари.
22-ро Още при първото събиране и уговаряне войводата трябва да каже на дружината да не смеят да се карат по между си за нищо и като ги препита имат ли нещо земане даване по между си и ги изравни, да нямат нищо което да може да им дава причина да се карат. Да им поръча да не смее никой да напсува или укорява другарите си за нищо. Или ако се някой осади(реши?) да нападне(с думи) някого от другарите си, другарят му нищо да не му отговаря, само да каже на другите да слушат как го напада и като идат при войводата да му кажат. Войводата е длъжен да позове оногова, който е напсувал другарят си и му науми (напомни) че в закона е забранено да напада на другарите си и му каже, че ако се усади(реши) още един път да направи такава погрешка ще бъде наказан според времето, а на другият да каже че трябва да търпи и да не се сърди, че ще дойде време да се отсъди всяка погрешка, а на писара да каже да запише на оногова погрешната кой що е погрешил.
23-то Тъй също и на всеки погрешките да се записват, трябва да поръча войводата на писара.
24-то Войводата е длъжен да бъде приосторожен да пази да се не случват никакви разправии между момците, да задушава всяка разпра, да не смеят момците му да се карат за нищо. Че когато имат свободно време и запитат войводата си и отворят въпрос за всичко, тогава може да се присъди всяка погрешка по правилно. Тъй като не може да се изложи никакъв закон за наказания, защото хайдушката чета няма никъде пристанище, затова трябва войводата да е природно надарен, да бъде така търпелив за всичко дорде не се увери, че търпението му ще докара зло. и като види че има такива другари измежду момците му, които не може да ги поправи със нищо, тогава не му остава друго средство освен да се посъветва с байрактара си и с по-вярните от дружината, и ги лиши от живота им, и поръча на писара си да запише защо са осъдени на смърт.
25-то От осъдените, каквото и да е останало, пари или оръжие трябва да се даде на роднините им, ако ли не е възможно, тогава се разделя измежду момците, както се дели всичко обично (обичайно)
26-то Когато вървят през някоя гора денем или ноще, като несечена, всеки път трябва да се определят според множеството (на четата) по два или по три момъка, за да разглеждат според мястото пред четата да няма някоя пусия (засада) да удари на четата у средата и я разбие. Тъй също
и отподире остават по няколоко (момъка) за да ги пазят да ги не застигне някоя потеря отподире и ги издебне и ги удари у гърба ненадейно.
27-мо Ако пътят е съвсем съмнителен, тогава се отбиват от пътя и вървят през гората дебнешком дорде излязат от съмнителното място.
28-мо Ако се случи да минава четата някое поле и има гористи места полето, то се знае че ще денуват в гората. Само не трябва да се отдалечават от края(на гората), защото мястото е равно и се невижда от вътре из гората полето. Затова трябва да се запират при края и да гледат полето през деня кой минава, и да не дойде неприятелят и заварди края и като излезат да ги удари ненадейно. Затова трябва да се запрат на края и да гледат през деня полето, кой къде отива и да са сигурни като тръгват.
29-то Ако се случи да ги заградят у равнищата, тогава не остава друго освен да гледат през ноща да потърсят от някое по изгодно място да излязат, за да не доведе неприятелят по-голяма сила.
30-то Ако пък се случи да останат на някое чисто поле, тогава пак трябва да се избира място по-изгодно, за да неможе да ги зафаща пушка, мястото трябва да бъде бреговито или да има трапища за да могат да се укриват, и трябва тъй да се разпореди да ходят гръб с гръб, да могат да се бранят навсякъде, и да си изкопаят по една дупка в която могат да се укриват, и по-надалеч от тях си около 200 или 250 крачки околовръст, трябва да изкопаят дупки, колкото да могат да поберат конски крак , и да гледат да бъдат по-дълбочки, и пръста да се кара настрани, за да не се познава мястото че е копано. Защото това място е равница и ще идат и с коне да нападат, затова дупките ще ни помогнат. Конниците ако се решат, защото е чиста поляна, да ни нападнат, те ще си изпоосакатят конете и нашите пушки не ще гърмят напразно.
31 -во . . . Защото е ( повтаря в съкратен вид т.ЗО)
32-ро Ако се случи да попадне някой от другарите в неприятелски ръце, да си наложи нищо да не казва за неговите си другари или за действията на четата или за познати нему лица. Само може да лъже каквото му дойде на ум, да казва че нищо не знаят момците, всичко знае войводата на момците, на тях нищо не е поверено да знаят и с това по-лесно ще отбегне от всичко.
33-то Дружината в такъв случай, като види че той не е изказал нищо, тия трябва да се трудят по какъвто начин могат за неговото избавление, защото той е бил постоянен и затова те трябва да се постараят по всеки начин или да го извадят(освободят), или вместо него да нанесат на неприятеля такава щета, да бъде хиляди пъти по-голяма от тяхната. И тогава техният другар ще бъде олеснен или осветен? , и пак неприятелят ще бъде принуден от страха който му задава четата да се пази от всяко криво дело.
34-то Войводата е длъжен още като се събере четата, да набави мехлеми за рани и други инструменти за вадене на куршуми и за разрязване на рани.
35-то Като се рани някой от дружината трябва тозчас да се превързва раната за да се неподлютява. Ако се рани някой пък опасно, тогава да го занесат дето са най-сигурни и като оставят ранените, оставят при тях момци колкото да могат да ги вардят и да им превързват раните. Другите с главната чета ще се трудят да се борят с неприятелите и ще търсят средство за ранените.
36-то Войводата е длъжен всеки път да напомня на момците от където и да вземат нещо за ядене или за пиене, да не ядат дорде не накарат оногова, който го е донесъл да яде или пие по-напред, макар да бъде само и чиста вода(донесеното). защото трябва да знаят, че неприятелят ще употреби и най-подлите средства. Ако се оставят в невнимание, тогава твърде лесно ще бъдат или изтровени или упоени (пияни) и избити без да могат да се бранят.
37-мо Всеки момък трябва да има или мушама или някой плат от платно по-плътно, за да може да го пази от дъжда, и то трябва да колкото се може да се гледа да бъдат по-леки всичките им потреби, които те носят.
38-мо Всеки войвода с другарите си заедно, трябва да се стараят дето и да чуят турскя чета, да я преследват и като им падне на сгода да я изтребват.
39-то Всеки народен предател трябва да изтребват без никакво измолване или откопуване.
40 Който се реши да закупи нещо като десятък от отоманското правителство( да откупи събирането на данъка), и захване Да взема неправедно от сиромасите и което не му се пада, трябва и него да преследват народните юнаци ама бил той от който и да е род или народност или вяра.
41-во Трябва всеки път, като дойде някой от приятелите т обични при четата и ни покаже народни предатели, не трябва отведнага да му повярват и накажат оногова за когото им говори, докато не се уверят добре, за да не се случи да опропастят някой праведен Ц добър човек. Защото се случва, някои се карат по между си или завижда и го наклеветява, като народен предател. Затова трябва добре да се изпита и като се уверят, тогава да извършат онова, което е той заслужил.
42-ро Винаги трябва войводата да гледа да отбягва, да се не впуща в сражения с неприятелят си без нужда, защото четата е малка, а бой без мъртви рядко се случва и без ранени. Затова трябва, само когато вече не е възможно да се избегне, тогава да се впуща в сражения и то да гледа да избира място което ще ги запази и да гледа изненадващо да удари противникът си, защото нашият неприятел ако изгуби 10 или 20 или 50 от хората си, той има от къде да ги замества и ако му се ранят от хората той има къде да ги гледа, а ние нямаме нито едното нито другото. Затова трябва да пазим момците си добре, че без тях нищо неможем направи. Ако ги не пазим и ги оставим да изгинат или се изпоранят тогава оставаме без напредък.
43-то Така също момците, трябва да пазят войводата си да му не дават да се излага винаги с тях заедно в боя, че ако се случи да загине начаса им се усакатва работата.
44-то В случай на смърт на войводата тозчас му застъпва мястото байрактара, а за байрактар се избира най-опитният измежду момците.
45-то Денем никак да не се върви през голи места, защото се вижда отдалеко и тъй може да ги види неприятелят им отдалеко, и се скрие и им заварди пътят и лесно ги разбива. Ако ли пък е нужно да се върви то трябва да се употреби изкуството на вървежа: трябва да се праща по един момък напред колкото достига пушка и добре да оглежда, и подир него пак се пущат два или три момъка на същото разстояние да вървят след него. Четата трябва да се раздели на две чети и да вървят пак отдалечени една от друга на разстояние колкото стига пушка. Ако в случай че се скрие неприятелят от първите и удари на помногото, то тогава следващите и предните ще могат да избавят ударените си другари.
46-то Всеки път когато нашата чета ще се удари с неприятелят си, трябва да гледа да заходи от където духа вятъра, защото ако дойде срещу вятъра ще удари дима върху нас и ще ни затъмнява очите, и не ще можем да виждаме къде мерим. Ако заловим място над вятъра, тогава нашият неприятел не ще така също да вижда да бие добре и ще загуби битката си.
47-мо Войводата трябва да гледа ако е дъждовно времето и е кално мястото през което има да пътува да не отива, защото едно че неможе да вървят от калта, друго ще оставят дири накъдето отиват. При такова време или да седи на място или да избира песъчливи и каменисти места за ходене.
48-мо Винаги трябва да се съобразява с времето и според времето да залови такива места, които ще му помогнат на действията. Ако види че времето е ветровито и студено да не се задържа на голи места, за да се не случи съвсем студено и не може да достигне до онези места които са гористи и опазни(скрити) , защото ще премръзнат всички и не са за нищо, затова трябва добре да гледа войводата.
49-то Като е времето дъждовно и вижда че са придошли реките, при такова време да не води момците на където има големи води, че неможе да мине. Ами да държи върховете и да заобикаля водните места отдалеко, зада не се случи да го загради неприятелят до някоя вода, че немогат да избягат и ще попаднат в критическо положение.
50-то Ако има някой от нашата дружина в неприятелски ръце да е хванат, то трябва й нашата чета да гледа да улови от неприятелите си няколко души и тозчас да иска освобождението на другарят си, и ако не го пуснат тия ще отмъстят на онези които се намират в ръцете им.
51-во Нужни съкровища. Четата по които предели действа трябва да има 4 или 5 места със скрити за нея нужни потреби и брашно на писмет?, барут, куршуми и нещо за ядене. Най-добре може да седи ръжено брашно да се неразвали, като е на сухо място и малко добре насолено, и мед. А зимно време може и месо като е добре насолено.
52-ро Най строго е забранена кражбата измежду дружината. Който се хване да открадне тозчас се наказва със смърт.
53 – Делбата между четата как трябва да стане. . . .
източник: Устав на Българският Революционен Централен Комитет
Съставител: Атанас Илиев, Издателство: СамИздат, 2007 год.