Парашкев (Параскев) Тодоракев Цветков, наричан Пъшо и Пролетин, е български учител по музика и революционер, войвода на ВМОРО и един от най-ярките ръководители на Битолския революционен окръг в навечерието на Илинденско въстание. Роден е на 20 май 1875 г. в Плевен.

До трети клас учи в родния си град, а до пети – в София, след което работи като учител до 1897 г. През 1897 г. заминава за Прага, където следва философия, а по‑късно в Дрезден завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се връща в Плевен и става учител по музика в местната гимназия, диригент на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на вестник „Нова струя“ и активен деец в обществения живот на града.

Заради участието си в обществени и революционни прояви му е забранено да учителства в България и през 1902 г. заминава за Македония. В Битоля става професор (учител) по музика в Битолската гимназия и още същата година влиза във ВМОРО. Бързо печели уважението на местните дейци и е избран за районен войвода в Смилевско – Гявято, в рамките на Битолския революционен окръг.

Парашкев Цветков поддържа тесни връзки с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи като посредник между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО, като предава информация и опитва да спечели дипломатическа подкрепа за българската кауза. На Смилевския конгрес през май 1903 г. той е делегат на Битолския район заедно с Георги Сугарев и Никола Русински и е избран за един от секретарите на конгреса; става и член на Горското началство в Смилевския район.

След конгреса Цветков поема войводството на чета в района Смилево – Гявято. На 15 април 1903 г. неговата чета е вече организирана като районна и започва активни действия. На 20 май 1903 г. четата от около 20 души пристига в село Могила, Битолско. На следващата сутрин – 21 май (8 май стар стил) – селото е обградено от около 300 турски войници; след 36‑часово сражение Цветков е тежко ранен и за да не попадне жив в плен, се самоубива. В битката загиват още осем негови четници, сред които Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а останалите успяват да се измъкнат.

Самоубийството му, извършено съзнателно, за да не бъде измъчван и използван от турците за разкриване на мрежата, се превръща в един от най-силните символи на саможертва във ВМОРО. За него е записана и популярната песен „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски“, в която Цветков е възпят като „крал български“ – знак за огромния авторитет, който придобива за кратко време.

Споменът за Парашкев Цветков се пази както в България, така и в Битоля. Още през 1942–1943 г. в Битоля и в Плевен се организират помени и възпоменателни листи в негова чест, а след това Македонският научен институт и местни плевенски инициативи отбелязват редовно годишнините от рождението и смъртта му. В Плевен има улица и музейни материали, посветени на него, а в Битоля къщата, в която е живял, е място на възпоменателни посещения от илинденски организации.

Източници

• „Парашкев Цветков“, Уикипедия.
• „Парашкев Цветков (1875–1903)“, Македонски научен институт.
• Биографични очерци в плевенски медии: „146 години от рождението на Парашкев Цветков“ и др.
• Популярни статии: „Парашкев Цветков, който отне живота си за свободата“, chr.bg; „Действията на четата и смъртта на войводата Парашкев Цветков“.
• Материали и постове на организации и музеи (VMRO-istorija, Ilinden, Музей ВМРО) за живота и подвига му.