Подготовката за организирането на тази чета започнала още през август 1841 г., две седмици след разгромяването на четата на кап. Васил Вълков и почти веднага след пристигането на Георги Раковски в Браила. Той бил извеестен тук под името Георги Македон. Отново при организирането на четата била поставена целта да се съберат значителен брой български доброволци — до 5000 души, да се премине с тях в поробена България и се вдигне на въстание българският народ.
На
10 февруари 1842 г., малко преди набелязаната дата за прехвърлянето на
доброволците през Дунав, на влизането им в България и вдигане на
въстание там след предателство влашката полиция нападнала квартирата на
Раковски в Браила. В същия дом и в други пунктове в града било вече
струпано ядрото на четата. В Галац също имало 280 българи в очакване да
ги повикат в Браила и да се включат в четата. Групи доброволци пък
очаквали в Букурещ тръгването на четата. В Браила станали въоръжени
сблъсъци между четниците и влашките власти. Паднали убити и ранени и от
двете страни. Част от четниците начело с Раковски били заловени и
съдени, други успели да избягат. Осъден на смърт като организатор на
четата, Раковски после бил само изгонен от Влашко заради гръцкото си
поданство.
Във влашки документи от 1842 г. са запазени имената на следните участници в Браилската чета на Г. С. Раковски.
1.
Георги Стойков Раковски (1821—1867) — предводител на четата. Роден в
Котел. Бележит организатор и идеолог на националноосвободителното
движение. Писател, журналист, публицист, горещ патриот. Организатор и на
други чети, на Първата българска легия в Белград през 1862 г. и пр.;
2. Ставри Георгиу — грък. Роден през 1811 г. в Специя, помощник на войводата;
3. Александър Бакалина;
4. Александър Грекул;
5. Александър Дамияни Пандолфи — италианец. Роден през 1817 г. в Палермо, Италия;
6. Атанас Дончев;7. Васил Митранович;
8. Василаки Сарафът;9. Георги Зографът;
10. Димитър Друкрул — роден в гр. Аргол, Влашко. Заловен и осъден;
11. Димитър Зерва — грък. Роден през 1822 г. в гр. Серапион, Гърция, осъден;
12. Димитър Папаянис — грък. Роден през 1820 г. на о. Родос, осъден;13. Димитър Тодоров Арнаутоглу — роден през 1819 г. в гр. Карнобат. Осъден;14. Желез Димитров — роден през 1776 г. в Карнобат. Участвал и в Браилската чета на кап. Васил Вълков от 1841 г. Осъден;15. Йордан Пескарев — роден през 1801 г., осъден;16. Кирил Зерва — грък. Роден през 1819 г. в гр. Серапион, Гърция, осъден;17. Константин Желев — от Карнобат, роден през 1819 г., осъден;
18. Меланович — поляк;
19. Никола Маркос — грък. Роден през 1807 г. в Специя, Гърция, осъден;20. Никола Пападополу — от Карнобат, брат на поп Прокопий. Осъден;
21. Никола Янев Фока — грък. Роден през 1813 г. в Индра, Гърция. Осъден;
22. Николай Стоянович;
23. Панайот Дракулов — роден през 1815 г. в Одрин, осъден;24. Панайот Яков — роден през 1819 г. в Ямбол. Обущар в Браила. Осъден;
25. Петър Бояджиев — оръжейник в Браила. Участвал и в четата на кап. Васил Вълков от 1841 г.;
26.
Поп Прокопий Попов (Пападополу) — роден около 1777 г. в Карнобат. От
1805 до 1830 г. бил калугер в Света гора. След 1830 г. служил като
свещеник в Галац, после в Браила; 27. Радо Маркович — черногорец. Роден
през 1801 г. в Черна гора;
28. Рафаил Панделеев (Пантелеев) — роден през 1823 г. в Котел. Ученик на Раковски и роднина на кап. Васил Вълков. Осъден;29. Спиридон… — осъден;30. Спиридон Телема — съден;31. Спиро Георгиев — роден през 1810 г. в Специя, Гърция. Съден;32. Сотир Трендафилов, роден през 1816 г. в Пловдив. Осъден;
33. Теодор Георгиу — грък. Роден през 1816 г. Съден;34. Тончо Градинарят;35…. Червеноглу;36. Яни Теодосиев — съден;37. Яне Димитриу — грък от Индра, Гърция. Осъден;38. Яни Тодоров роден през 1819 г. в Сливен. Осъден;
39. Петър Димитров Казака — роден в Сливен. Организатор на голяма група български доброволци в Галац;
40. Петър Ганчев — митничар в Рени;41. Никола Стефанов — роден в с. Сьботковци, Габровско. Учител. Участвал и в Габровското въстание от 1862 г.
Лит.: Велики, К. Цит. съч., 212—230; Стефанов, Н. Чърти из живота на…, труженик по народното въстание. Силистра, 1890, 6—9;
Тодоров-Хиндалов, В. Въстания и народни движения…, 14—22.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов