Червеноводската въстаническа чета

И тя е от поредицата чети, формирани през 1875 г. във връзка с подготовката на общо българско въстание. Съставена била по инициатива на Русенско-червеноводския революционен комитет и потеглила от с. Червена вода, Русенско. Знамето й било ушито от дъщерята на баба Тонка Обретенова – Петрана Обретенова.
За войвода на четата бил избран Върбан Юрданов от Шумен. Поставена й била задачата да се отправи на юг, към Тракия, като премине през Горна Оряховица—Търново—Хаин Боаз—Ст. Загора и достигне височината Чадър Могила около Ст. Загора, където бил сборния пункт на въстаническите чети.
Червеноводската чета, която наброявала 21 въстаници, тръгнала на път на 22 септември 1875 г., неделя, от с. Червена вода. На същата дата било обявено и въстанието. Но поради неуредици, предварителни арести на революционни дейци и пр. било пропуснато да се уведомят за тръгването й подготвените въстанически чети от околните русенски села, за да се съберат всички заедно.
Пътят на четата вървял покрай селата Щръклево—Кошов—Табачка, Русенско. На 23 септември тя прекарала в корията над с. Табачка. През нощта срещу 24 септември продължила похода си покрай селата Пепелина—Широково—Бързаково—Камен—Чапаево (последните села в Търновско) и осъмнала в гората край с. Бряговица, Търновско — край р. Янтра, където прекарала целия ден — 24 септември. Понеже Янтра била придошла и буйна, четата не успяла да премине веднага реката. Поради това, при явната липса на подкрепа и провала на въстанието в Търновско и Старозагорско, ръководството на четата решило движението й да спре дотук, четата да се върне обратно и през Русе участниците й да избягат в Румъния. През нощта срещу 25 септември 1875 г. Червеноводската чета вървяла вече в обратна посока: покрай селата Камен—Баниска—Широково и осъмнала край с. Две могили, Беленско. Тук няколко четници се изгубили, но успели през Русе да се прехвърлят в Румъния, в Гюргево. Много от останалите четници се завърнали по домовете си и били заловени, съдени и хвърлени в затворите. Войводата бил арестуван в с. Широково и убит от турците в м. Лещака край селото.

Участници в Червеноводската въстаническа чета:

  1. Юрдан Върбанов -от Шумен. Войвода на четата. Убит в с. Широково, Русенско;
  2. Георги Цончев — знаменосец. Роден в с. Червена вода, служил като надзирател на железницата Русе—Варна. Починал след 1925 г.;
  3. Андрей Георгиев — от Русе;
  4. Антон Г. Данев—Гудата — роден през 1852 г. в Русе; Участвал после и в сръбско-турската война от 1876 г., в четата на Тодор Велков и др.;
  5. Атанас Маринов Узунов — от Русе. След Освобождението офицер в българската армия. Проявил се като комендант на Видинската крепост по време на сръбско-българската война от 1885 г. Убит след бунтовете на офицерите-русофили през 1887 г.;
  6. Бетко Иванов — от с. Червена вода;
  7. Велко Г. Абаджиев — от Русе, учител. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. След Освобождението жител на Лом. Автор на книгата „Спомени от въстанията“;
  8. Иван Цончев – от с. Червена вода;
  9. Мирчо Г. Милев — от с. Червена вода. Отговарял за снабдяването на четата с оръжие;
  10. Никола Попмартинов ц родом от c.Ново село, Русенско. Заловен и съден;
  11. Никола Цончев — от Червена вода. Един от тримата братя Цончеви, включили се в четата;
  12. Петко Иванов Еленски — от Червена вода;
  13. Петър Хаджи Драгнев и от Русе. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г., и в сръбско-турската война от 1876 г., когато бил убит;
  14. Продан Николов Буюклиев — от Червена вода;
  15. Стати Попов (Попхристов) — от Русе. Член на Русенско-червеноводския революционен комитет. Търговец. Починал след 1937 г.;
  16. Стоян Иванов Домусчийски — от с. Червена вода. Роден 1851 г., починал след 1925 г.;
  17. Стоян Калчев Маджаров — от Русе;
  18. Тодор Пенчев Стамболиев — от с. Червена вода. Починал след 1925 г.;
  19. Тодор Петков Комитов — от Червена вода. Избягал в Румъния;
  20. Христо Юрданов — от Червена вода;
  21. Юрдан Тодоров — от Червена вода.

Лит.: Абаджиев, В. Г. Спомени от въстанията. Лом, 1925, 15—23;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 390—394;
Машков, Хр. Червеноводската чета 1875 година. — ВИС, 1955, № 3,102—121;
Страшимиров, Д. Т. История на Априлското въстание, т. 1, 204—208;
Юбилейна книжка за Червеноводската чета. 21 септември 1875 — стар стил — 4 октомври 1925. Червена вода, 1925;
Дунав (Русе), 2 ноем. 1875;
Сливница, 20, № 309, 8 ноем. 1942, с. 2; НБКМ— БИА, ф. 136.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов