Известията за четата са съвсем откъслечни. Липсват достатъчно документи и за нейното движение, бойни действия, личен състав и пр.
Организирал я в Кладово старият поборник дядо Цеко Петков и към средата на юни 1876 г. я завел в лагера „Краленица“ край Зайчар.
Тук четата се разформирала, като включените в нея доброволци (над 200 човека) били разпределени главно между четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо и Христо Македонски. Предводителят й станал помощник-войвода на четата на П. Хитов.
В четата на Цеко Петков били:Цеко Петков — от с. Дългошевци, Ломско. Войвода на четата. Известен поборник за българското освобождение. Участвал и в Кримската война. След Освобождението избиран за народен представител; Генчо Илиев — от Дряново (1845—1899). След Освобождението живял в с. Нова Черна, Тутраканско. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1866 г., както и в четата на Хр. Македонски в сръбско-турската война от 1876 г.;Георги Добринов Добринович — от с. Дългошевци, Ломско (1858— след 1932). След Освобождението адвокат във Видин, Народен представител в 4 народни събрания. Участвал и в четата на П. Хитов през същата сръбско-турска война, в Руско-българската бригада и в Българското опълчение. Организатор на доброволческа чета във Видин по време на сръбско-българската война от 1885 г.

Лит.: Добринович, Г. Моите спомени. 1876—1932. С., 1932,1—30.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---