С основание може да се твърди, че този отряд или чета, както се е наричала, е била между най-многобройните български формирования по време на сръбско-турската война от 1876 г., а и през целия XIX в. Участниците в нея надвишавали 1000 доброволци българи. Водил я Гроздан Илиев Джурджин- Гроздан Насалевски, родом от с. Насалевци, Трънско. Предприемач по про¬фесия, Гроздан Насалевски събрал дюлгерите българи, предимно трънчани, в гр. Паракин, Сърбия, и формирал четата. После я разделил на няколко по- малки чети със съответните войводи и на подчети — с по 50 души начело с петдесетници.
Четата на Гроздан Насалевски се отправила за бойни действия веднага след обявяването на Сръбско-турската война. През планината Копаоник тя се насочила към Враня. Тукашното българско население я посрещнало с голяма радост. Четата превзела града, установила българска власт в него и го държала цяла седмица. После, под натиска на турската войска, тя се оттеглила към сръбско-турската граница и продължила да води боеве. По-късно от нея се отделили няколко групи доброволци, които формирали отделни чети и про¬дължили да се бият с турците (например четите на Милан Радованов, Мила¬дин Дракев и др.) вече на фронта между Сърбия и Турция по Стара планина. Някои доброволци от четата на Гроздан Насалевски се присъединили и към четата на Симо Соколов. Но по-голямата част от Насалевската чета се вклю¬чила в батальоните на Руско-българската бригада през втората половина на август 1876 г.
Издирени участници в четата:Гроздан Насалевски (Гроздан Илиев Джурджин) (ок. 1788—сл. 1885) — от с. Насалевци, Трънско. Дюлгерин и пред¬приемач;Иванчо Кацаря — от с. Клисура, Трънско;Лазар Марков — от с. Насалевци, Трънско;Миладин Дракев — от с. Клисура, Трънско. Петдесетник в четата, после предводител на самостоятелна чета;Милан Радованов — от с. Стайчовци, Трънско (1837—сл. 1940). После предводител на самостоя¬телна чета.

Лит.: Трънски край…, с. 119,120,151, 152,158.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---