Данните за движението и бойната й дейност са оскъдни, но съмнения за съществуването й няма. Наричала се е „Девета чета“, „Църноречка пионерна чета“, „Активна пионерна чета“.
През повечето време от войната била придадена към сръбските Черноречки войски — Зайчарската команда. Четата била командвана от Христо Ив. Кулин — син на бележития патриот и революционен деец Иван Кулин. Четата се движела на различни места около фронта, около р. Тимок, в района на Брестовацка баня и др.
В нея били включени повече доброволци българи от Видинско и Ломско; наброявала от 80 до 100 човека.Участници в четата:Христо Иванов Кулин (1852—1911) — роден в с. Медковец, Ломско. Предводител на четата. Участвал и във Втората българска легия. След Освобождението работил като околийски и окръжен управител и градоначалник на София;Цеко Спасов Тодоров (1832—1915) — от с. Старопатица, Кулско. Участвал във въстанието в Северозападна България от 1850 г. Взводен командир в четата.

Лит.: НБКМ — БИА, п. д. II 506, п. д. 1 270.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---