Докато преди 1862 г. Ильо Марков войвода действал с хайдушки дружини предимно из Малешевско и други райони на Македония, след Първата българска легия, през 1863 г., той преминал с бунтовническа чета във Видинска област.
Четата, формирана в Сърбия, преминала на турска територия през пролетта на 1863 г.
Нейните участници били около 20 доброволци, със знаменосец Стаменко.
Достигнала с. Горни Лом, намиращо се на средата на пътя между Белоградчик и Чипровци, четата била обградена от турска потеря, натикана в една пещера и напълно разгромена. Спасили се само войводата Ильо Марков, знаменосецът Стаменко (починал в края на 1863 г. в Крагуевац) и още един четник.

Лит.: Xитов, П. Как станах хайдутин. С., 1982, с. 178.