Липсват подробности за нейната дейност и бойни пътища. Но именно за нея се отнася един доклад на министъра на външните работи на Сърбия Аврам Петрониевич от 23 август 1840 г. до турското правителство.
Бунтовникът Сръндак с 15 свои другари — пише министърът — заминал за своя роден край („вилаета си“), за да „вдига бунт“. Със Сръндак бил и Пейо (възможно — Пуйо) от с. Бойница, Кулско, който също вдигнал съселяните си на бунт.Никола Сръндак, роден в с. Горни Душник, Нишко, бил един от главните организатори на Нишкото и Видинското въстание през 1841 г. и няколко пъти до 1850 г. предвождал български въоръжени чети в Северозападна България.

Лит.: Документи за българската история. Т. 3. С., 1940, с. 257.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов