По своя начин на борба с турците тази чета на
Панайот Хитов не се различава много от хайдушките чети, които войводата
предвождал преди 1862 г.
Но в нея, в
целите й има нещо ново, повлияно от идеите за революционните чети,
развити от Г. Раковски. П. Хитов се опитва да свърже движението и
дейността на своята чета с подготвяното от Раковски всенародно българско
въстание през 1862 г., свързано с организирането на Първата българска
легия в Белград и планираното й навлизане в България след
освобождаването на Белград от турците.Четата
на П. Хитов от 1862 г. се появила на Балкана през пролетта на 1862 г.
Оттук тя тръгнала по течението на р. Тунджа към Одрин. После пак се
завърнала в Новозагорско и през Кортенски бани и селата Крива Круша и
Долно Паничерево се отправила за планинския масив Сухи дол над Котел.
След известен престой в този район войводата повел отново четата си през
Чумерна и Твърдица към Средна гора. Над с. Долно Паничерево я разделя
на две части. Байрактарят й Никола Аджема повел едната половина по р.
Тунджа към Ямбол, а П. Хитов с останалите се отправил през колибите
Паровци и с. Войнежа към Търново, след което пак се върнал в Котленския
балкан над с. Тича. Четата ходила и в м. Стидовската усойна към с.
Върбица, в с. Скала, Карнобатско, над с. Седларево, Сливенско, към с.
Бинкос, р. Тунджа, с. Мъглиж. От Мъглиж се прехвърлила в Габровския и
Троянския балкан, после се върнала в Тракия, спуснала се към Сакар
планина и достигнала района между Одрин, Свиленград и Тополовград. Оттук
се върнала в с. Глушник, Сливенско, където сварили Никола Аджема с
другата половина от хората. Четата била в движение през цялото лято и
есента на 1862 г. из Тракия и Балкана, дока- то паднали снеговете и
четниците се разпръснали да презимуват. Войводата с няколко четници
прекарал зимата до пролетта на 1863 г. в м. Рамадана в Сливенския
балкан.
Разбира се, планът за всеобщо
българско въстание на Раковски, с който било свързано и движението на
тази чета на П. Хитов, не можал да се осъществи. И Първата легия в
Белград, и Търновското и Габровското въстание, и другите чети, които
обикаляли страната през 1862 г., не успели да вдигнат целия български
народ. За подготвянето на такова въстание била необходима по-различна
организация, повече време, подходяща международна обстановка, но
Раковски, Хитов и другите български дейци тогава вярвали, че
освобождението може да дойде бързо.
Четата на Панайот Хитов от 1862 г. била в състав:1. Панайот Хитов — от Сливен, войвода;2. Никола Аджема — от Сливен, подвойвода и байрактар на четата. Умрял през 1863 г. в турския затвор в Сливен;3. Хаджи Димитър Асенов от Сливен — роден 1840 г., байрактар на четата. После прочут войвода на бунтовнически чети през 1864, 1865,1866 и 1868 г. Убит на Бузлуджа в Балкана през 1868 г.;4. Божил Бахов — от Сливен. По-късно участник и в други революционни чети;5. Георги Терзобалията, от с. Голямо Шивачево, Сливенско. През 1863 г. се самоубил в с. Кортен, за да не падне жив в ръцете на турците;6. Жельо Христов Чернев — роден в с. Карапча, Ямболско. Участник и предводител на други чети през Освободителната и Сръбско-българската война;7. Иван Инджето от колибите Филип-Тотево (Карахасаните), Търновско. Роден 1817 г.;8. Коста…;9. Костадин от с. Джиново, Сливенско. През 1863 г. заловен и осъден от турците;10. Михаил…;11. Никола Мавродиев — убит;12. Паскал… — от с. Глушник, Сливенско;13. Стефан (Стоян) Караджа Арнаудов. Роден в с. Жеравна, Котленско;14. Стоян Папазов (Люцканов) — от Сливен, шурей на Панайот Хитов. Убит в 1865 г.;15. Тодор… — от с. Войнежа, Търновско;16. Филип Тотьо от колибите Гърците, Търновско. После прочут войвода на самостоятелни чети — през 1866, 1867, 1876 г.;17. Христо… — от Тополовград;18. Яно (Яни)… — от Банско.
Лит.: Xитов, П. Спомени от хайдутството…, 11—45.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов