Тя е била последната от българските революционни чети, организирани през 1875 г., пак във връзка с подготовката на народно въстание през с.г., и шестата от четите, водени от Панайот Хитов. Почти е неизвестна в историческата ни литература, макар и да е споменавана като „Турно-Мъгурелска“ или „Никополска“ чета. П. Хитов я организирал в Турно-Мъгурели в Румъния през август и септември 1875 г., с цел да навлезе с нея в България през сръбска територия. Но въпреки предварителното съгласие на сръбското правителство да пусне български чети срещу Турция през Сърбия и да им осигури оръжие, по-късно то се отметнало от обещанието си. Вместо предвижданата голяма чета от 400—500 души, войводата успял да събере само 50—60 доброволци в Турно-Мъгурели и се опитал да прехвърли малката си чета през Дунава при Никопол. Но докъм 10 септември 1875 г. П. Хитов не успял да осигури подходящ плавателен съд, за да изпълни плана си. Междувременно Старозагорското въстание било потушено и няколкото чети, организирани в Тракия, Шумен, Червена вода и др., били разбити.След едномесечно съществуване и готовност за бой с турците тази чета на П. Хитов не успяла да се включи в борбата на народа ни за свобода през 1874 г. и войводата й бил принуден да я разпусне, без да е действала.

Лит.: Косев, К. Панайот Хитов. Живот и революционна дейност. С., 1963,74—77.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---