След неколкогодишно хайдутуване (от 1861 г. и след като водил българска доброволческа чета в Критското въстание против турците през 1866 г.) прочутият родопски войвода Петко Киряков през 1869 г. възприел друга тактика. Той събрал в столицата на Гърция Атина 82-ма българи, формирал нова чета, наел една гемия и на 12 май потеглил за беломорския бряг на Тракия.
На 3 юни 1869 г. Петко войвода слязъл с другарите си на брега, близо до устието на р. Марица в Бяло море, в околностите на Енос, и оттук потеглил с четата си за Родопите. Само след 20 дни станала първата битка с турските потери при с. Сардша, Кешанска околия. Сраженията с турските войси и потери протичали едно след друго: на 3 юли нов бой при с. Арнауткьой, на 2 август и 29 септември в Дедеагачко, на 26 юли в планината Чандър, Еноска околия.
Четата на П. Киряков останала няколко години в Родопите и Тракия, действала там до самата Освободителна война, почти през всичките години. По време на Руско-турската война той създава нова доброволческа чета, която много помогнала на руските войски за изтласкването на турците от посочените райони.
Лит.: Сб. Петко войвода. 1844—1900. С., 1954, 39—57;
Шишков, Ст. Н. Беломорска Тракия и Освободителната война през 1877—1878 г. Пловдив, 1929, 29—40.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов
За капитан Петко Киряков войвода може да прочетете повече на страницата на негово име „Капитан Петко Войвода„