По-правилно е да се говори за български доброволчески отряд, защото включвал 1200 доброволци.
Но тогава и после формированието, което е предвождал подпоручик (прапорщик, някъде — поручик) Петко (Петър) Стоянов, се именувало „чета“.
За това свидетелства и войводата Христо Македонски: „Щом замина Протопопов, пристигна една друга доброволческа чета под командата на Стоянов,
българин от Копривщица, поручик в руската войска, с 1200 души броеше четата.“
Известно време четата била в Баня. Нямаме сведения за целия й боен път и дейност, но нейната численост направила впечатление като българско участие в Сръбско-турската война.
Участници в четата:Поручик Петър Стоянов (1848—1925) — от Копривщица. Участвал преди това в четата на Филип Тотьо, а после в Руско-българската бригада и в Освободителната война — в щаба на генерал Столетов. След Освобождението останал офицер в българската армия и по време на сръбско-българската война от 1885 г.; командвал II пехотен Струмски полк.
Попенчев, Гуджев, Муткуров, Тепавски — всички офицери на руска служба, после участвали и в Руско-българската бригада.

Лит.: Македонски, Хр. Н. Цит. съч., с. 203;Станев, Г. Цит. съч., с. 271; Стойчев, Ив. Кр. Към историята на нашата военна книжнина. — ВИС, 2,1928,    1—2, с. 114;
Страшимиров, Д. T. Архив на Българското възраждане, т. 1, с. 443;
ЦДА НРБ, ф. 686, а. е. 405.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---