Чета на Стоян В. Софийски и Йордан Стоянов

От откъслечните сведения, които имаме за четата на Стоян Софийски и Йордан Стоянов, се установява, че тя е тръгнала от гр. Галац, Румъния, на 20 май 1873 г.
Неясноти и противоречия има по въпросите за нейния боен път и числен състав. Според съвременници войводите тръгнали с четата от Галац, отишли в Кюстенджа, а оттам в гр. Омуртаг и след това в Котленския балкан. Някои автори очертават пътя на четата от Галац и Исакча през Тулча, сетне през Добруджа и Делиормана през Омуртаг за Котленския балкан. Сочат се и 3 различни цифри за броя на участниците в четата: 8,12 или 25 души.
По време на движението си четата на Стоян Софийски и Йордан Стоянов била често преследвана и нападана от турски потери. Нейните пътища в Стара планина се кръстосали с тези на четата на Край Андрей от Шумен. След тримесечно обикаляне на Котленския и Сливенския балкан, към края на лятото на 1873 г. предводителите повели четата си вече в намален състав (останали само 6 човека) по билото на Балкана на запад, към Сърбия. В Етрополския балкан, около р. Малки Искър, в сражение с турска потеря един четник бил убит, а Стоян Софийски — ранен. Продължила пътя си, четата била окончателно разбита след силния натиск и преследване от турската войска в района на с. Зимевица, Свогенско, от лявата страна на р. Искър. Тук войводата Йордан Стоянов бил убит, а Стоян Софийски и още един четник — заловени от турците. Така четата, успяла да премине по-голямата част на Стара планина, била ликвидирана.
Участници в четата били:

  1. Стоян Велков Софийски (Кулаксъза) — войвода на четата. Роден в с. Желява, Софийско в 1842 г. Участвал и в четата на Панайот Хитов от 1867 г. Заловен и изпратен в Русе; отровен в затвора през 1873 г.;
  2. Йордан Стоянов (Горски, Фердинанд, Георги Фердинандов) — роден в Котел през 1841 г. Племенник на Г. С. Раковски. Революционен деец, един от апостолите, действали с пълномощно от В. Левски. Помощник-войвода и знаменосец на четата. Убит при с. Зимевица, Свогенско;
  3. Гено Стоянов Грошев (Гено Гроша) — от Котел. Заловен към с. Зимевица, осъден от турската власт и обесен в родния му град;
  4. Георги Беловеждов (Георги Бялата вежда) — роден в Сливен;
  5. Петко… — от Казанлък. Заловен, прекарал дълго време в затвора в Русе, после освободен.

Лит.: Бурмов, Ал. Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872—1873 г. – ГСУ ИФФ, т. 51,1956, № 2,1—16;
Поборник-опълченец, 1,1898, № 7-9,18-19;
Xитов, П. Как станах хайдутин, 200—202; Спомени от хайдутството, с. 101,111.