Също уредена от Иван Кулин в Сърбия. Пресякла границата на Турция на 14 април 1863 г. Четата включвала 18 доброволци.
Тя „предала на огън“ почти всички турски чифлици в пограничните местности във Видинско и Белоградчишко.
Имала много схватки с турските потери. Станало кръвопролитие сражение по течението на р. Видбол, в гробищата на с. Макреш със силна турска потеря, което траяло 8 часа. Тук загинали двама четници и 11 турци. След това четата пак се изтеглила в Сърбия.
Предводителите й били: Стоян войвода, който след Освобождението живял в с. Добри дол, Ломско, и Герго Капитански от с. Старопатица, установил се после в с. Вратарница, Зайчарско.
Лит.: Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, с. 273; Кузманов, П. Цит. съч., с. 186.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов