Численият състав на четата бил съвсем ограничен — само 8 четници, нормирала се през лятото на 1868 г. в Княжевац, Сърбия, с войвода Тодор Чипровчанина, който живеел в същия град. Четата преминала сръбско-турската граница и през Пиротско и Берковско и по Стара планина достигнала р. Искър.
Тук група четници, водени от Димитър Общи, се отделила и се върнала назад. Но пресрещната от потеря на вр. Трите чуки в района на с. Дойкинци, Пиротско, тя била сразена.
Спасил се само Димитър Общи. Останалите участници в четата, водени от войводата й, обикаляли из Врачанския балкан още известно време и после също се прибрали в Сърбия.
Помнят се имената на следните участници в четата:
- Тодор Чипровчанина — войвода на четата. Роден в с. Чипровци, Михайловградско;
- Димитър Николов Общи Косовац — от Дяково или Призрен. Участник и в други чети, после като натрапен помощник на В. Левски с авантюризма си разгромил българската революционна организация;
- Михаил Самоковлията — от Самоков. Убит до с. Дойкинци, Пиротско;
- Христо Касап Вельов — от Пазарджик. Участник и в Критското въстание от 1866 г. Убит над с. Дойкинци, Пиротско.
Лит.: Батаклиев, Ив. Пазарджик и Пазарджишко. С., 1969, с. 306;
Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Ч. 1. С., 1929, с. 575, 670,671—бележки на Панайот Хитов;
Унджиев, Ив. Васил Левски. Биография. С., 1967, 225—226.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов