Тази чета също била една от десетината български революционни чети, организирани в Румъния през 1868 г., чието преминаване в България било спряно от румънското правителство.
За прехвърлянето на четата през Дунава и съединяването й с четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа имало предварителна договореност.
Но Турция, уплашена от едновременната поява на Хаджи Димитровата и много други чети, оказала решителен натиск върху румънците да попречат на останалите чети да навлезат в турска територия.

Васил Ганчев Плевналията бил заловен, интерниран, а четата му — разпръсната.

Лит.: Атанасова, М. Васил Ганчев Плевналията. — В: Плевенският край през Възраждането. Плевен, 1966, 38—42;
Дойчев, Л. Сподвижници на Апостола. С., 1981, 9—11

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---