Формирането на тази последна чета на Васил Плевналията се осъществило в началото на лятото на 1869 г., след като през април с.г. той бил освободен от румънски затвор.
Нямаме конкретни данни за маршрута на четата — откъде е тръгнала, къде е преминала Дунав и в кои селища се е появила.
Но известно е, че е преминала през Троянския, Врачанския и Берковския район.
Войводата й — предводител на няколко чети преди 1869 г. — бил заловен в Лопушанския манастир, при с. Лопушна, Монтанско .
Изглежда, че четата е имала повече разузнавателни и пропагандни задачи — разпространяване на прокламации против турската власт, подбуждане на българите към въстание. Изказват се мнения, че войводата през с.г. е бил във връзка и с Васил Левски. След арестуването му Васил Ганчев бил осъден и заточен.

Лит.: Атанасова, М. Цит. съч., 38—42;
Дойчев, Л. Сподвижници на Апостола, 9—18;
Трифонов, Ю. История на града Плевен до Освободителната война. С., 1933, с. 292.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---