Подготовката й ставала в гр. Турно Магурели, Румъния. Към пролетта на 1867 г., особено след известието за битките на четата на Филип Тотьо, желанието за преминаването й през Дунава било ускорено. В четата влизали 35 (по други сведения 20) човека. Според плана на ръководството й тя трябвало да се придвижи от Турно Магурели към устието на близката р. Олт, да преплава Дунав и да навлезе в поробеното ни Отечество в района на с. Сомовит, Никополско, и устието на р. Осъм. От това място движението на четата следвало да се насочи към Стара планина.
Но след шума, вдигнат от сраженията на Филип Тотьовата чета в България и протестите на Турция до Румъния, румънското правителство взело бързи мерки да не позволи на никаква българска чета да премине вече Дунав и наредило да се разпръсне четата в Турно Магурели.
Войводите на четата — Васил Ганчев Плевналията и Тодор Ковачев Ходжата, били интернирани в Питещи.За В. Ганчев Плевналията, участвал в други чети, вече дадохме сведения. Тодор Ковачев Ходжата бил роден в Свищов. Участвал и в Първата българска легия в Белград от 1862 г. След Освобождението работил като съдебен чиновник. Починал през 1884 г.
В четата бил записан и Янко Боянов от Г. Оряховица, участник и в четата на Хаджи Ставри от 1862 г. и на Христо Ботев от 1876 г.

Лит.: Бурмов, Ал. Цит. съч., с. 92;Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. С., 1929, с. 396;Янко Боянов. — Поборник опълченец, 2, 1900, № 2, с. 4;
НБКМ— БИА, ф. 5, а.е. 3, л. 23, 33-34.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---