Чета на Филип Тотьо 1876

Под името „Балкански лъв“ се формирала в Кладово, Сърбия, едновременно с П. Хитовата чета и се смята за втората българска доброволческа чета 9 в сръбско-турската война от 1876 г. Още в началото включвала над 500 доб-роволци. Но понеже към нея после се присъединили и други доброволци, а някои напускали (например Сидер Грънчаров повел със себе си 50 човека по Стара планина за вътрешността на България след Чипровския бой), числеността й по-късно значително се увеличила. Само списъкът на издирените поименно участници в четата надвишава 640 души.

Четата на Филип Тотьо потеглила от Кладово с бойна задача на 10 юни 1876 г. и вървяла почти през цялата война заедно, след или пред четата на Панайот Хитов и с други български доброволчески чети. Всъщност тя представлявала един немалък боен отряд, разделен на взводове и десетки. Имала знаме с разярен лъв. През Бърза Паланка и Неготин на 11 юни войводата довел четата си в Зайчар. От Зайчар на 18 и 19 юни тя направила преход до селата Нови хан и Корито – на самата сръбско-турска граница, след което за известно време била върната в Княжевац, за да се озове отново на границата на 23 Е юни 1876 г. На 6 юли четата участвала в сраженията и настъплението на сръбските войски към Бяла Паланка. Водила битка и на Бабина глава. На 29 юни войводата повел хората си към Берковица. На 7 юли тя била на вр. Пандирало и заела позиции на вр. Жалкова чука до Бабин зъб, окъдето се виждали селата Топли дол, Пиротско, и Мартиново и Чипровци на север от Балкана. След два дни четата на Филип Тотьо съвместно с П. Хитовата и други чети заели Чипровци и водили боеве с турците в този район и при с. Железна. След натиска на превъзхождащите ги турски сили четата се изтеглила назад през с. Горни Лом, Белоградчишко, и по върховете Орлов камък, Голаш, Шиблян и Петкова I чуха. На 13 юли Филип Тотьо довел хората си на Иванова ливада, 2S км източно от Княжевец, и останал там до 16 юли, а на 17 юли ги завел в Княжевец. На 12 юли Сидер Грънчаров повел 50 души по Стара планина с решение да не се връщат в Сърбия, а да продължат за България.

След участието си и в други боеве и сражения, през втората половина на август 1876 г. Филип Тотьовата чета била разформирана и повечето от участвалите в нея доброволци се записали в Руско-българската бригада.

Участници в четата на Филип Тотьо:

Филип Тотьо – войвода на четата. Роден в с. Гърците, Търновско. Предводител и на други чети;
Димитър Павлев Иванов – от Търново. Секретар на четата;
Григорий Филипович Зандрик – руски офицер, военен инструктор на четата;
Никола Живков – от Търново – член на щаба на четата;
Валтер Попович – руски офицер, военен инструктор;
Димитър А. Кекеров – офицер, инструктор;
Стефан Мазаков Жабата – от Търново, командир на взвод в четата, член на щаба;
Тодор Ковачев Ходжата – от Свищов, командир на II взвод. Участвал и в легиите и пр.;
Тома Хитров – от Ловеч, командир на III взвод;
Филип Симидов – от Търново, командир на IV взвод;
Петко Стоянов – от с. Габарево, Казанлъшко. Знаменосец на четата;
Михаил Иванов – лекар на четата;
Сидер Грънчаров – член на щаба на четата;
Григор Пеев – от Етрополе. Главен готвач на четата;
Аврам В. Павурджиев – от Карлово;
Алеко Николов – от Свищов;
Александър Костов Кръстев – от Враца, в IV взвод;
Александър Панталеев – от Свищов. Участвал и в Руско-българската бригада – II и VII батальон;
Алекси Банков – от III взвод;
Алекси Кръстев – от Враца;
Алекси М. Цанов;
Алекси Николов – от Свищов;
Ангел Гатев – от Българско Сливово, Свищовско;
Ангел Георгиев – от Преслав;
Ангел Иванов Писков – от с. Михилци, Карловско. Преминал в четата на Сидер Грънчаров;
Ангел Иванов (втори);
Ангел Ламбрев (Ламбровски) – от Свищов;
Ангел Панов – от Търново, в V взвод;
Ангел Панталеев – от Свищов;
Ангел Стоянов – от Ботевград;
Ангел Стоянов (втори) – от с. Момина баня, Карловско;
Ангел Тодоров – от Русе;
Ангел Цанев – от Трявна, 20-годишен, чизмар;
Андрей Христов – от Габрово;
Антон Балтов – от Копривщица;
Антон Георгиев – от Шумен;
Антон Иванов – от Пазарджик;
Антон Николчев (Николов) от с. Игнатовци, Дряновско;
Антон Панайотов – от Разград;
Антон Янков – от Кюстендил;
Аргир Георгиев;
Арсо Кузмов – от Дебър, Македония;
Д-р Атанас. .. – лекар, от Дряново;
Атанас Гончев – от с. Врачеш, Ботевградско;
Атанас Димитров Куцаров – от Г. Оряховица. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
Атанас Добрев;
Атанас Дончев – от Русе;
Атанас (Танас) Дончев;
Атанас Пещиков;
Атанас (Тачо) Панталеев – от Свищов;
Атанас (Анастас) Стоев – от Трявна;
Атанас Стойчев – от Ботевград;
Атанас (Танас) Стоянов – от Пазарджик;
Атанас Стоянов – от Ботевград;
Атанас Танев (Тонев) – от Чипран;
Атанас Тодоров Хаджинедялков (1851-1938) – от Търново. Участвал и в Българското опълчение и в доброволческа чета в сръбско-българската война от 1885 г.;
Хаджи Атанас Хаджииванов Серафимов – от Свищов, роден 1848 г. След Освобождението живял в Ихтиман;
Благо Антонов – от Разлог;
Божил Василев – от Сливен. Участвал и в четата на Сидер Грънчаров и в Руско-българската бригада;
Божко Георгов;
Бойчо Иванов – от Пловдив;
Боньо Дечев – от V взвод;
Ботьо Атанасов Драганчовски (1844-1932) – от с. Ганчовец, Дряновско. Участвал и в четата на Сидер Грънчаров и в Руско-българската бригада:
Васил Аркаджиев – от Разлог;
Васил Георгиев – от с. Калейца, Троянско, IV взвод;
Васил Велчов – от Ботевград;
Васил Йотов – от с. Правец, Ботевградско;
Васил Мицов – от Ботевград;
Васил Наков – от Ботевград, IV взвод;
Васил Платнаров – от Карлово;
Васил Пинткарев;
Васил Попов – от Дряново;
Васил Петров – от с. Босна, Преспанско;
В. . . Раков – десетник, IV взвод;
Васил Стаменов – от с. Правец, Ботевградско. Заминал с четата на Сидер Грънчаров;
Васил Стефанов – от Карлово;
Васил Стоянов – от с. Михилци, Карловско. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Васил Стоянов Брънчев – от Ботевград;
Васил Христов – от Кюстендил;
Васил Христов – от Казанлък;
Васил Христов -от Стара Загора;
Величко Великов – взводен командир на III взвод;
Величко Ралев – от Галац;
Велко Цанков – от с. Смолско, Пирдопско, роден 1849 г. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
Велчо Иванов – от с. Веригово; Карловско;
Венко Трувчев – от Шумен, IV взвод;
Васю Савичев – от Черна гора, Югославия;
Витомир Попович – взводен командир, V взвод;
Вунчо Наков – от с. Осиковица, Ботевградско;
Вуто Койчов – от с. Литаково, Ботевградско;
Вълко (Велко) П. Лазорв – от Карлово;
Въльо Харизанов – от Шумен, IV взвод;
Върбан Георгиев – от Търново, V взвод;
Г… Костадинов – от Пазарджик;
Г… Петков – от Габрово;
Ганчо Димитров – от Пловдив;
Ганчо Илиев Губерков – от Дряново, роден в 1839 г.;
Ганчо Манев – от Габрово;
Ганчо Ненов – от с. Игнатовци, Дряновско, I взвод;
Ганю Тодоров – от с. Новачене, Ботевградско;
Генко Цонков Рускин – от Калофер, роден в 1843 г. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Гено Стаменов – от с. Вълкова Слатина, Михайловградско, V взвод;
Гено Христов – VI взвод;
Генчо Петров Бъчваров (Гаврил Поборник) (1849-1925) – от с. Марино поле. Търновско. Участвал и в Българското опълчение – III дружина. Сръбско-българската война 1885 г. и в Балканската война 1912 г. – все като доброволец;
Георги Балкански – от Шумен, IV взвод;
Георги Владов Лалов – от с. Торос, Луко-витско;
Георги Вълев – IV взвод;
Георги Генюв;
Г… И… Митков – от Търново, 21-годишен, чизмар;
Георги Гинков (Ганков?) – II взвод;
Георги Георгиев – от с. Гурково, Ботевградско. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
Георги Илиев – от Шумен;
Георги Клета – поручик, взводен командир на I взвод;
Георги Котабанов – от Търново;
Георги Кочев (Коча) – от Битоля;
Георги Лалов Георгиев – от с. Михилци, Карловско (или Карлово). Заминал и с четата на С. Грънчаров;
Георги Латев – от с. Мелница, Ямболско;
Георги Лулчев – II взвод;
Георги Митов – IV взвод;
Георги Недялков (Неделчев) – от Карлово;
Георги Николов – V взвод;
Георги Пенев – III взвод;
Георги Пенков – от Трявна;
Георги Пенчев – от с. Етъра, Габровско;
Георги Петков – Компира – от Търново;
Георги Петров (Петрович) – от Габрово;
Георги Писанов – VI взвод;
Георги Пешев – от Куманово, Македония;
Георги Стефанов Захариев – от Пазарджик. Участвал и в четата на П. Хитов, в Руско-българската бригада и в Българското опълчение, II дружина;
Георги Стоянов – от гр. Малешево, Македония, V взвод;
Герчо Киров – от Шумен, роден в 1856 г.;
Григор Костов – от Неврокоп. Участвал и в четата на Хр. Ботев. След Освобождението – жител на с. Умаревци, Ловешко;
Григор П. Чокоев – от Лом;
Григор Петров – II взвод;
Григор Цанев – от Трявна;
Григор Цоков (Чоков) – от Търново;
Д… А. Костов – от Брацигово, I взвод;
Д… Донков – II взвод;
Д… Иванов – от Лом, V взвод;
Д… Йочев – VI взвод;
Дамян Ванчев Ралчовски – от с. Калейца, Троянско. Роден 1836 г. Участвал и в Първата българска легия от 1862 г. и в четата на Сидер Грънчаров. Заловен и осъден от турската власт;
Д… Кавказски – V взвод;
Д… Петров – III взвод;
Дамян Бойчев – от Ловеч;
Дамян Димитров – IV взвод;
Дамян Петров Хашлака – от с. Кнежа, Оряховско;
Данчо (Дончо) Колев – от с. Игнатовци, Дряновско;
Данчо Рачев – VI взвод;
Даню Аврамов – от Сопот;
Дечо Василев – от Габрово;
Дечо Василев – от Пловдив, V взвод;
Дечко Мирков – взводен командир на IV взвод;
Дико Христов – от Ловеч;
Дилю Марков;
Димитър Ангелов Коцов – от Плевен, I взвод;
Димитър Ангелов Кицов – от Пазарджик;
Димитър Ангелов – от Оряхово;
Димитър Ангелов – от Русе;
Димитър Банков – от Свищов;
Димитър Банчев – от с. Калейца, Троянско;
Димитър Василев Червенов – от Кюстендил, 30-годишен, бакалин;
Димитър Великов – от Русе;
Димитър Величков – после бил в четата на капитан Ал. Филипович – Зандрик;
Димитър Вешков – от Кюстендил (или Русе);
Димитър Д. Бояджиев (Бануцата) – от Г. Оряховица;
Димитър Димов – от с. Самоводене, Търновско;
Димитър Дойков – от Русе;
Димитър Иванов – IV взвод;
Димитър Койнов – от Шумен;
Димитър Кънчев – от Русе, II взвод;
Димитър Костов – от София;
Димитър (Митьо) – от Пазарджик, убит;
Димитър Манчов – от Търново;
Димитър Марков – от Шумен;
Димитър Матев – от Свищов;
Димитър Мачов;
Димитър Минчев, III взвод;
Димитър Момчев Карабеля – от Търново;
Димитър Неделчев – от с. Навъсен, Хасковско. След Освобождението жител на Пазарджик. Участвал и в четата на С. Грънчаров. Починал в 1898 г.;
Димитър Ненов – от с. Равнище, Тетевенско. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
Димитър Николов Качанов – от Сливен, роден в 1843 г.;
Димитър Николов – от Панагюрище;
Димитър Ничов – от Тетевен, IV взвод;
Димитър Петров – от Оряхово.
Димитър Петров Караджата – от Тулча, II взвод;
Димитър Недялков – от Одрин или Одринско. Убит като участник в четата на С. Грънчаров към с. Заноге, Свогенско;
Димитър Ванков – от Севлиево;
Димитър Стоянов – от Ботевград;
Димитър Хаджигенев- от Ст. Загора;
Димитър Христов – от Калофер;
Димитър Христов – от Търново;
Димитър Христов – от с. Меричлери, Чирпанско;
Димитър Христов – от Пловдив, V взвод;
Димитър Цонев – от Елена;
Димитър Василев – от Кюстендил;
Димо Ангелов Бахчован – от с. Долна Оряховица, Горнооряховско;
Димо Димитров – от с. Меричлери, Чирпанско;
Добри Станев – V взвод;
Дони Петров – от Свищов. Участвал и в Българското опълчение;
Дончо Аврамов – от Сопот. Участвал и в Руско-българската бригада. Роден в 1851 г.;
Дончо Иванов – от Пловдив;
Дончо Йотов – от с. Правец, Ботевградско;
Дончо К. Пашата – от с. Д. Оряховица, Горнооряховско;
Дончо Станев Хитров – от Ловеч, убит;
Дончо Стоянов (1850-1926) – от с. Гозница, Ловешко. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
Дончо Тодоров;
Доню Начов – от Ловеч;
Доцо Гетов – от с. Новачене, Ботевградско;
Драган Йотов – от с. Правец, Ботевградско;
Драган Помака – от с. Врачеш, Ботевградско;
211, Еленко Велков – от Македония;
Енчо Макавеев – от Никопол;
Еньо Йорданов – от с. Д. Оряховица, Горнооряховско, градинар;
Еню Николов – VI взвод;
Жеко Колев – от Шумен;
Жеко Цонев Темнисков-от с. Джулюница, Търновско;
Жельо Манов – от Ботевград;
Замфир . Лазаров – от Призрен, Македония;
Захарий Николов Балкански – от Шумен, роден в 1848 г. След Освобождението жител на Силистра;
Захарий П. Самарджиев – от Карлово;
Захарий Попов – от Карлово, VI взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Иван Алексиев – от Ловеч;
Р. Иван Алексиев – от Преслав, IV взвод;
Иван Андреев – от Сопот, V взвод;
Иван Апостолов – от Охрид;
Иван Атанасов Клисурски – от Троян, роден в 1853 г., III взвод;
Иван Барбаров – от Севлиево;
Иван Василев – от Болград;
Иван Василев – от Белоградчик, IV взвод;
Иван Велчев – от Ботевград;
Иван Генчев Чернев – от Търново, Ш взвод. Участвал и в Българското опълчение, III друж. Умрял в 1893 г.;
Иван Георгиев Сапунов – от Казанлък;
Иван Георгиев – от Сопот, IV взвод;
Иван Даков – от Враца;
Иван Дечев – от Букурещ;
Иван Дочев – от с. Калейца, Троянско;
Иван Дяков;
Иван Илиев – от с. Правец, Ботевградско;
Иван Костов – от Враца;
Иван Катев;
.. . Иванов – от Ниш;
Иван Матеев – от Казанлък, V взвод;
Иван Минков – от Карлово;
Иван Михалев – от Русе;
Иван Наков – от Лом, VI взвод;
Иван Ненов – от Никопол, VI взвод;
Иван Николов – от Дупница, VI взвод;
Иван Петков – от с. Правец, Ботевградско;
Иван П. Овчарков – от Сопот;
Иван Петров – от Габрово;
Иван Петров Попов – от с. Лик, Врачанско. След Освобождението жител на Оряхово. Участвал и в Първата и Втората българска легия, в Руско-българската бригада и в Българското опълчение, VI дружина;
Иван Петров – от Ловеч. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
Иван Проданов – от Сливен;
Иван Първанов – VI взвод;
Иван Радев – от с. Шипка, Казанлъшко;
Иван Рачев – от Карлово;
Иван Савов;
Иван С. Докторов – от Севлиево. След Освобождението жител на Ловеч. Участвал и в четата на С. Грънчаров и в Българското опълчение, VI дружина;
Иван Стаматов – от с. Д. Оряховица, Горнооряховско;
Иван Стоянов – V взвод;
Иван Стефанов – от Ловеч;
Иван Теофилов – от Охрид;
Иван Тодоров Шатъров – от Ловеч. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
Иван Тотев – от с. Лесичарка (или с. Колишовци), Габровско;
Иван Съев – V взвод,
Иван Хаджигрозев – от с. Зелениково, Пловдивско;
Иван Хаджимаринов – от Болград;
Иван Юрданов – от Севлиево;
Иван Цвятков Чипиля – от с. Правец, Ботевградско. Участвали в четата на С. Грънчаров;
Иван Ценов Вълкнин – от с. Правец, Ботевградско, роден в 1848 г.;
Иван Яков – от Панагюрище;
Иванаки Тодоров – от Свищов;
Иванчо Димитров – от Охрид;
Иванчо Илиев;
Иванчо Станчев – от Плевен;
Иванчо Стефанов;
Иванчо Яков – II изпод:
Илия Вълков от с. Бели Осъм, Троянско. След Освобождението жител на Ловеч. Участвал и в четата на С. Грънчаров и в Българското опълчение, IV дружина;
Илия Д. (Ц?) Коларов – от Ст. Загора;
Илия Макавеев -от Карлово;
Илия Гълъбов;
Илия Иванов – от Преслав, IV взвод;
Илия Михалев – от Свищов;
Искро Станчев – от Карлово;
Йордан ._.. – тръбач на четата;
Йорго Енсв – от с. Самоводснс, Търновско;
Йордан Василев Странджсв (1855-1918) – от Търново. Предвождал доброволческата чета „Ботев“ през сръбско-българската война 1885 г.;
Йордан Иванов Чернев – от Свищов. Убит в 1877 г. при Ст. Загора като участник в Българското опълчение, 111 дружина;
Йордан Данчев – от с. Къпиново. Търновско. Участвал и в четата на С. Грънчаров, заловен към с. Рибарица, Тетевенско;
Йосиф Панов – от Сопот;
Илия Топалов – от Сопот, V взвод;
Керчо Илиев – от Русе;
Киро Атанасов Хамалина – от Плевен. Бил и в четата на С. Грънчаров;
Киро Папазов – от Свищов. Убит като участник в четата на С. Грънчаров;
Киро Пенев Христов – от Русе, II взвод;
Киро Попов – II взвод;
Киро Танов – от Пловдив;
Киро Т. Гърбачоолу – от Плевен;
Кольо Златиченина – от Златица. Убит като участник в четата на С. Грънчаров около вр. Мургаш;
Кольо Иванов – от с. Ганчовец, Дряновско;
Кольо Николов – от Казанлък;
Кольо Стойчев – от с. Ганчовец. Дряновско;
Константин Петков – от с. Бутово, Павликснско, 20-годишен;
Копи Николов – от Казанлък. Бил и в четата на П. Хитов в същата война;
Коста Ангелов Писков – от с. Михилци, Карловско. Участвал и в четата на С. Грънчаров и бил убит в Тетевенския балкан или към с. Елисейна, Врачанско;
Коста Атанасов Хаджиниколов Паница (1858-1890) – от Търново. След Освобождението офицер в българската армия;
Коста Василев – от с. Литаково, Ботевградско;
Коста Генчев – от Сливен;
Коста Георгиев – от VI взвод;
Коста Иванов – от Ловеч, убит;
Коста П. Икономов – от Сливен;
Коста Манов – от . Охрид;
Коста Кунов – от Търново, III взвод;
Коста Начов – от с. Плаково, Търновско;
Коста Николов;
Коста Нинчев – от Охрид;
Коста Павлов Стоянов (Кучката) – от Русе;
Коста Размов – от Охрид;
Коста Райнов – от Охрид;
Коста Рангелов – от Ниш;
Коста Радев – от Пазарджик;
Коста Стерев (Щерев) – от Ловеч;
Костадин Василев – от Ботевград;
Костадин Петров – V взвод;
Константин Пенков – от Търново;
Коста Тодоров – от Търново;
Коста Филчев – от Свшцов;
Коцо Вутов – от с. Литаково, Ботевградско, III взвод;
Коцо Стоянов – от с. Новачене, Ботевградско;
Кръсто Георгиев – V взвод;
Кръстьо Дончев Аджилето – от Търново, III взвод;
Кръстьо Марков – V взвод;
Кръстьо Мургазлъ – от Янтра (Мургазлии), Търновско;
Кръстьо Неделчев;
Кръстьо Недялков – VI взвод;
Кръстьо Димитров – от Карлово;
Кръстьо Пощата – от Свищов;
Куно Цеков – от Етрополе;
Кънчо П. Скочов;
Лазар Василев – от Ботевград;
Лазар Велев – от с. Лесидрен, Ловешко;
Лазар Вълев – от Ловеч;
Лазар Стоянов – от Самоков (или с. Боснек, Самоковско);
Лев Барашинский (Младий) – руски офицер, военен инструктор в четата;
Лука Павлов;
М … П. Оредренаков – от Калофер;
М… Гатев – от Габрово;
Макавей Илиев – от с. Момина баня. Карловско;
Макавей Николов – IV взвод;
Манол Илиев – от Разлог;
Маньо Колев – от Хасково, IV взвод;
Марин Георгиев – от с. Куцнна. Търновско;
Марин Димитров – от Габрово, V взвод;
Марин Пенев – от Сопот;
Марин Йончев Митов – от с. Бреница, Белослатинско. След Освобождението жител на Оряхово. Участвал и в Руско-българската бригада;
Марин Петров – II взвод;
Марин Савов Маринов – от с. Баня, Карловско, роден в 1843 г. Участвал и в Българското опълчение;
Марин Станков – от София;
Мария Чивчиколева – от Стара Загора. Медицинска сестра, ученичка в Русия;
Марко Г. Лулеолу – от Дряново;
Марко Тодоров – VI взвод;
Мартирий .. . – от Русия. Записан като лекар и член на щаба на четата;
Матей Ражела – от Русия;
Миладин Банов – VI взвод;
Милан Ганчовеца – от с. Ганчовец, Дряновско, II взвод;
Милан Ранчев (Кънчев, Панчев) – II взвод;
Милан Станков – от София;
Милош Стоянов – от VI взвод;
Мильо Динов Петков – от с. Ябланица, Тетевенско. След Освобождението жител на с. Ракита, Луковитско;
Минко Петков Войков – от Сопот, роден в 1848 г. Заловен в Пирдопско като участник в четата на С. Грънчаров и лежал в Софийския затвор;
Минко Петров – II взвод;
Минчо Иванов – II взвод;
Мирчо Дачков Вутев (1846-1927) – от с. Гложене, Тетевенско. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
Митьо Николов – от V взвод;
Митьо П. Цалов – II взвод;
Митю Ценев (Цолов) – от Лом;
Михаил Г. Пларов – III взвод;
Михаил Иванов – от Ниш;
Михаил Йорданов Павлов – от Враца. След Освобождението жител на Оряхово. Участвал и в Руско-българската бригада;
Михаил Григоров Писарев (Язаджоолу) – от Горна Оряховица. Наредник-фелдфебел в четата. След Освобождението адвокат;
Михаил Цанев – от Елена;
Михаил Ценов – V взвод;
Михаил (Митър) Търнев (Търнов) – от Лом, II взвод;
Младен Банков (Бинковски) – V взвод;
Н. . . Гатев – от Габрово;
Н. . . Станов – III взвод;
Найден Мишев – от Тетевен;
Найден Неков – с. Гложене, Тетевенско;
Найден Христов – от Плевен, IV взвод;
Начко Павлов – от с. Шумнене, Тетевенско (1839-1929). След Освобождението жител на с. Добревци, Тетевенско;
Начо Генов – от Габрово, III взвод;
Наум Богданов – от Охрид;
Наум Костов – от Охрид;
Неделко Иванов Христов Къркиланов – от с. Песнопой, Карловско. Бил в четата и на С. Грънчаров;
Недялко Колев – от Габрово, Ш взвод;
Недялко Младенов – от Лом. Командир на V взвод;
Нено Иванов – от Дряново;
Нено Колев – от с. Угърчин, Ловешко. Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение;
Ненчо Райнов – от Радомир;
Нечо Ганев – V взвод;
Нешо Хаджидимитров Хад-жистанчев Световидов – от Калофер. Учител, роден в 1853 г. Участвал и в Българското опълчение, V дружина, и в Сръбско-българската война от 1885 г.;
Никола Ангелов – от Кюстендил;
Никола Атанасов Спицерина – от Търново;
Никола Аврамов – VI взвод;
Никола Ганчев – V взвод;
Никола Генчев (Ганчев) – от Търново;
Никола Бъркалов (Бракалов) – от Калофер;
Никола Георгиев Узунов – от Лясковец, II взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров и в Българското опълчение;
Никола Глигоров Иванчов – от Охрид;
Никола Енев Максимов – от с. Д. Оряховица, Горнооряховско. Бил и в Българското опълчение;
Никола Иванов – от Елена;
Никола Илиев – от с. Песнопой, Карловско, II взвод;
Никола Иванов – от Ботевград (или с. Правец, Ботевградско). Роден в 1854 г.;
Никола Йончев – от Охрид;
Никола Енев – от с. Д. Оряховица, след Освобождението жител на с. Бистренци, Беленско. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
Никола Кръстев – V взвод;
Никола Ламбев – III взвод;
Никола Наумов – от Охрид;
Никола Николов Парашкевов от Лясковец;
Никола Павлов – II взвод;
Никола Пенчев – от Габрово;
Никола Тодоров Начов Палячовски – от с. Плаково, Търновско, роден в 1844 г. Сарафин. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Никола Пейчев – VI взвод;
Никола Петров – III взвод;
Никола Първанов – от Свищов, III взвод;
Никола Попов (Попито) – от Русе, II взвод;
Никола Стойнов (Стоянов?) – от Копривщица. Участвал и в черногорско-турската война от 1875-1876 г., в Руско-българската бригада и в Българското опълчение, I дружина;
Никола Т. Банков – от Свищов, роден в 1858 г. Участвал и в Руско-българската бригада;
Никола Тасев Халачев – от Охрид, роден в 1854 г. След Освобождението жител на Ловеч;
Никола Тодоров – от Карлово;
Никола Н. Топалов – от Сопот;
Никола Хаджипетров Петров Върколака – от Търново. Участвал и в Българското опълчение и в сръбско-българската война от 1885 г.;
Никола Хаджихристов – II взвод;
Никола Христов Койнов – от с. Летница, Ловешко. Роден в 1848 г.; участвал и в Българското опълчение;
Никола Янакиев – от Каролво;
Никола (Кольо) Стоянов – от с. Килифарево, Търновско. Убит като участник в четата на С. Грънчаров около с. Шипково, Троянско;
Марии Цанов – от с. Правец, Ботевградско;
Марко Янин – от с. Новачене, Ботевградско;
Никола Топрака – от с. Новачене, Ботевградско;
Недко Йотов – от с. Правец, Ботевградско;
Никола Тодоров – от Дряново;
Никола Н. Петков;
Павел Георгиев – от Видин;
Павел Илиев Петров – от Етрополе;
Павел Ничев – от Свищов;
Павел Петров – VI взвод;
Павел Тонев – от Тетевен, VI взвод;
Павел (Павли) Т. Мечов – III взвод;
Параскев Николов – от Г. Оряховица;
Панайот Русев – II взвод;
Панайот Симеонов – от Русе, II взвод;
Панайот Стоянов – от Пазарджик;
Павел Пацов – от Етрополе;
Панайот Янакиев (Янков) – от Русе, VI взвод;
Паскал Пашков (Пасков) – от Лясковец;
П. . . Ганчев (Гачов) – Тетевен;
Пеньо Иванов – участвал и в четата на С. Грънчаров и в Българското опълчение;
Пеньо Станев (Станчов) – от Дряново;
Пенчо Желязков – от Търново (Лом?) – V взвод;
Пенко (Пеньо)… – от с. Килифарево. Участвал и в четата на С. Грънчаров, заловен от турците;
Петко Добрев Клисурски – от гр. Клисура, III взвод;
Петко Богданов – II взвод;
Петко Кръстев – от Казанлък;
Петко Недялков – от Златарица, Еленско, V взвод;
Петко Михайлов – от Ботевград;
Петко Ненков – от с. Ведраре, Карловско, VI взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Петко Николов – от с. Плаково, Търновско, VI взвод;
Петко П. Дучев – от с. Гложене, Тетевенско, роден в 1844 г.;
Петко Недялков – от с. Веригово, Карловско;
Петко Недков – от с. Веригово, Карловско (или с. Михилци, Карловско);
Петко Радев – от Сопот;
Петко Радулов;
Петко Русев – от Русе;
Петко Стоянов Токмаков – от Казанлък;
Петко Стоянов – от Габрово;
Петко Трифонов – от Лом, II взвод;
Петър Аргениев – от Сливен;
Петър Ангелов – от Сливен;
Петър Георгиев – от с. Раковица, Кулско, I взвод;
Петър Гинов (Гипов?) – от Тетевен, IV взвод;
Петър Иванов – от гр. Мачин, Добруджа;
Петър Градинаров – от Дряново, II взвод;
Петър Иванов – от Плевен, I взвод;
Хаджи Петър Иванов – от Карлово;
Петър Иванов – от с. Момина баня, Карловско;
Петър Марков – V взвод;
Петър Минков;
Петър Неделчев – от Сопот, V взвод;
П… И… Хубавов – от Търново, 24-годишен, бакалин;
Петър Илчев – от с. Врачеш, Ботевградско;
Петър Костадинов – от Сливен;
Петко Радев – от Видин, IV взвод;
Петър Първанов – от Ловеч;
Петър Райков – от Трявна;
Петър Рачов – от Ловеч;
Петър Стайков – от Карлово, VI взвод;
Петър Стоянов – от Шумен;
Петър Христов – от Трявна, III взвод;
Петър Ценов – от с. Правец, Ботевградско;
Петър Ц. Камбуров – от Русе;
Първан Савов – от с. Мокреш, Ломско;
Ради Иванов – III взвод;
Радуил Панайотов;
Радю Велев (Вълев) – от с. Лесидрен, Ловешко, IV взвод. След Освобождението жител на Ловеч;
Райко Михов Пашата – от с. Въглевци, Търновско. След Освобождението – в с. Широково, Беленско;
Райко Стаменов – от с. Трудовец, Ботевградско, IV взвод;
Райчо Василев;
Рачо Опров;
Рачо (Райчо) Трувчев – от Шумен, IV взвод;
Русю (Рую) Р. Бъчваров – от Русе;
Сава Андреев (Адарев, Аджев) от Сливен;
Сава Славков – командир на III взвод;
Сава (Слави) Тодоров Чушката – от с. Владиня, Ловешко, VI взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Сава Хаджиев;
Сава Христов – V взвод;
Секо (Семо, Сейко, Съйко) Стоянов – от с. Микре, Ловешко. Роден в 1850 г. Участвал и в Руско-българската бригада, IV батальон и в Българското опълчение, III и IV дружина;
Симеон Ралев (Рачов) – от с. Пушево, Търновско, роден в 1846 г.;
Сотир Бисеров – от Търново (1848-1908). Участвал и във Втората българска легия;
Сотир Христов;
Спас Младенов Куманов – от Македония, IV взвод;
Спас Петков;
Сребрьо П. Стойновски – от с. Медово, Чирпанско. Учител. Участвал и във Втората легия;
Стойко Косовски – or с. Килифарево, Търновско, IV взвод;
Стайко Петков – от Елена, IV взвод;
Станчо Христов – от Лясковец;
Станьо Колев Станев Комитата – от с. Ганчовец, Дряновско (1857-1928). Заловен като участник в четата на С. Грънчаров и лежал в Търновския затвор;
Станю Ненов – от с. Веригово, Карловско;
Станчо Стойнов – от Дряново;
Стефан Алексиев – от Ст. Загора;
Стефан Бенев – от с. Обретковци, Габровско;
Стамен Вълчев – от с. Врачеш, Ботевградско;
Стамен Тошов – от с. Осиковица, Ботевградско;
Стефан Василев – от Ботевград;
Стефан Ганев – от Габрово;
Стефан Георгиев – от Ботевград;
Стефан Георгиев – от Провадия;
Стефан Хаджигеоргиев – от Търново, V взвод.
Ангел Атанасов – от Брацигово;
Стефан Границки – от с. Граница, Кюстендилско, III взвод;
Стефан Добрев – от Ботевград;
Стефан Донев – от Габрово (или Свищов);
Стефан Иванов – от Шумен;
Стефан Колев – от Троян;
Стефан Найденов – от с. Сопот, Ловешко, роден в 1844 г., Ш взвод. След Освобождението живял в с. Бежаново, Ловешко;
Стефан Найденов – от с. Етъра, Габровско, IV взвод;
Стефан Николов Хапуто – от Търново, роден в 1848 г.;
Стефан Павлов – от с. Калика (Текуч) Румъния;
Стефан Петков – от Елена;
Стефан Петров – от Панагюрище;
Стефан Недялков;
Стефан Провадалията – от Преслав, IV взвод;
Стефан Раданов – от Дряново;
Стефан Пенчев Черкеза – от Севлиево (или Габровско). Участвал и в четата на С. Грънчаров и в Българското опълчение;
Стефан Савов – от Панагюрище;
Стойко Трифонов – от Дебър, Македония;
Стойчо Алексиев;
Стойчо Найденов – от Етрополе;
Стойчо Стаменов – от Ботевград;
Стефан Стоянов – от Русе, роден 1858 г., VI взвод;
Стойко Драганов – VI взвод;
Стойко Радков Ханджиев – от с. Голяма Желязна, Троянско. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
Стойко Тенев – от Казанлък;
Стойчо Стоянов – от Ловеч;
Стою Ангелов Комитата – от с. Кнежки лъг, Троянско. Роден в 1846 г. Заловен като участник в четата на С. Грънчаров и лежал в турски затвор;
Стою Ненов – от Веригово, Карловско;
Стоян Грошев – от Котел;
Стоян Денев – III взвод;
Стоян Дончев – от с. В. Левски, Карловско;
Стоян Георгиев – от Ботевград;
Стоян Димитров – от Ловеч;
Стоян Найденов – от Копривщица, роден в 1834 г.;
Стоян Ненов – VI взвод;
Стоян М. Цанев – от с. Д. Оряховица, Горнооряховско. Участвал и в Руско-българската бригада;
Стоян Петков – от Казанлък;
Стоян Петров – от Сопот;
Стоян Петров – от Шумен, IV взвод;
Стоян Христов – от с. Вратарница, Зайчарско, VI взвод;
Стоян Тодоров – от с. Гложене, Тетевенско. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон, и в Българското опълчение, I дружина;
Ст… Боюклиолу – от Шумен;
Ст… Газинов (Газурков) – от Дряново;
Ст… Иванов – oт Шумен, IV взвод;
Ст… Хаджикръстев – от Панагюрище;
Стоян Йоргов;
Стоян (Станков?) – II взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Сяро Хаджимарков (Маринов) – от Болград, Бесарабия, IV взвод;
Танчо Стоянов – от с. Скравена, Ботевградско;
Теодор Касабов – от Лясковец;
Тодор Арабаджията – от Г. Оряховица;
Тодор Василев – от Г. Оряховица, IV взвод;
Тодор Ганов – от VI взвод;
Тодор Дончев – от Търново, V взвод;
Тодор Костов – от с. Водица, Варненско;
Тодор Каменов – от Оряхово, IV взвод;
Тодор Лазаров;
Тодор Мирчев (Минчев) – от Етрополе;
Тодор Мицов – от Враца, III взвод;
Тодор Недялков – от Копривщица;
Тодор Савов – от Силистра, IV взвод;
Тодор Семов;
Тодор Хаджинедялков – от Търново. Участвал и в национално-църковната борба, лежал в Цариградския затвор, а после се присъединил към доброволческа чета в сръбско-българската война от 1885 г.;
Тодор Ценов – от с. Стрелча, Панагюрско, роден в 1847 г. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
Тодор Чернев – от Свищов, III взвод;
Трифон Иванов – от Лом, V взвод. Участвал и в четата на С. Грънчаров;
Трифон Каменов – от Оряхово, IV взвод;
Трифон Маринов;
Трифон. . . – от Свищов. Убит като участник в четата на С. Грънчаров;
Филип Георгиев – от Брацигово, I взвод;
Филип Николов – от София, II взвод; участвал и в Руско-българската бригада;
Хараламби Карастоянов – от Свищов;
Хараламби Лулчев – от Копривщица;
Христо Банков – от Свищов;
Христо Георгиев – от Троян, IV взвод;
Христо Георгиев – от Враца, роден в 1847 г. Пленен от турците и хвърлен в Софийския затвор;
Христо Драганов – III взвод;
Христо Иванов – от Копривщица;
Христо Илиев Станчев – от с. Пролом, Карловско, роден в 1850 г. Участвал и в Руско-българската бригада – III батальон, и Българското опълчение – IV дружина;
Христо Илюв Илиев – от с. Лесидрен, Ловешко. Роден в 1845 г. След Освобождението жител на Ловеч;
Христо К. Джуров – от Дряново;
Христо Костадинов – от с. Церово, Пазарджишко, VI взвод;
Христо Костов – от Пазарджик;
Христо Кръстев – II взвод;
Христо Лечев;
Христо Николов – от Дряново;
Христо Павлов – от Охрид, I взвод;
Христо Петров – от Ловеч;
Христо Пиперков;
Христо Проданов – от Карлово. Заловен от турците като участник и в четата на С. Грънчаров;
Христо Стоянов Врачански – от Враца. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
Христо Стоянов Кантарджиев – от Тутракан, роден в 1851 г.;
Христо Цанев – от Лясковец, II взвод;
Христо Цанев – от Трявна, роден в 1845 г. След Освобождението жител на Търново;
Цани Райков – от Златица;
Цанко Цачов – от с. Бутово, Павликенско, роден в 1846 г.;
Цанко Цонев – от Търново, V взвод;
Цаньо Попов – от Габрово;
Цвятко Иванов;
Цвятко Петков Бюкюкя – от Ловеч;
Цоньо (Цони) Ганев (Донев) – от с. Килифарево, Търновско, IV взвод;
Цоньо Панев – V взвод;
Цоньо Петров – VI взвод;
Чони (Чонко, Чанко) Петков (Петров) Кръшков – от с. Михилци, Карловско. Убит при р. Искър около с. Елисейна, Врачанско, като участник в четата на С. Грънчаров;
Юрдан Василев – от Търново, V взвод;
Юрдан Димитров – III взвод;
Юрдан Иванов – III взвод;
Юрдан Стойков – от Дряново, I взвод;
Юрдан Спиридонов – от Пазарджик;
Юрдан Тодоров – от Пловдив;
Юрдан Т. Влахов – от Сливен;
Яни Николов – от Кюстендил.
Яни Петров – от Етрополе, I взвод;
Янко Георгиев – от БелграД, II взвод;
Янко Макавеев – от с. Коиловци, Никополско;
Ячко Станчов – VI взвод.

Лит.: Бележити търновци. С., 1985, 63, 85,103-105,171-172, 202-203, 276-277;
Докторов, Ив. С. Записки по движенията на първоначалните доброволчески чети в Сръбско-турската война. Пловдив, 1891;
Колев, Т. Българските доброволци в Сръбско-турската война. Кн. 1. Казанлък, 1896;
Симидoв, Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. Русе, 1900, 525-530;
Йотов, К. Габрово и габровци в робството и в борбата за освобождение. Габрово, 1942;
Цончев, П. Из общественото и културното минало на Габрово. С., 1934, с. 358;
Списък на пенсионери-поборници, опълченци и техните семейства. С., 1898. ЦДИА, ф. 3, on. 1, а.е. 95;
ЦДА НРБ, ф. 686, а.е. 415;
НБКМ- БИА, IIВ 2301, И А 8599, IIА 8608,8609, 8610, 8611, 8614, 8616, IIA-9384, п. д. I 50, II Д 1290.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Войводи

Чета на Филип Тотьо 1876

Страници

Търсене